11 отличителни черти на японската образователна система

Японците са известни със своята интелигентност, крепко здраве, вежливост и благоденствие. Но защо тази нация е толкова уникална и различна от останалата част на света? Определено всичко започва още в училище: тяхната образователна система много се различава от нашата и създава умни, разсъдливи и достойни бъдещи поколения.

Възпитанието преди знанието

В японските училища учениците не се явяват на изпити преди да завършат четвърти клас (10 години). Дотогава решават междинни и не особено важни тестове. Смята се, че целта на първите 3 години в училище е не да се оценят знанията и уменията на детето да учи, а да го възпитат и да развият характера му. Учителите учат децата да уважават другите хора и да бъдат нежни с животните и природата. Учат ги също да бъдат щедри, състрадателни и съпричастни. Освен тези неща, децата развиват качества като твърдост на характера, самоконтрол и справедливост.

Училищната година започва на 1 април

Въпреки че академичната година в повечето училища и университети по света започва през септември или октомври, в Япония месец април бележи началото на академичния и бизнес календар. Първият училищен ден обикновено съвпада с едно от най-красивите природни чудеса – цъфтежа на черешовите дръвчета. Академичната година е разделена на 3 триместъра: 1 април – 20 юли; 1 септември – 26 декември; 7 януари – 25 март. Японските ученици имат 6-седмична лятна ваканция. Те също така се радват и на две двуседмични ваканции през зимата и пролетта.

Повечето японски училища не наемат санитари и пазачи – учениците почистват сами училището си

В японските училища учениците трябва да чистят сами класните стаи, лавките и дори тоалетните. Докато чистят, децата се разделят на малки групички, на които се поставят задачи за цялата година. Японската образователна система вярва, че по този начин учениците се научават да чистят след себе си, да работят в екип и да си помагат. Освен това, прекарвайки времето си в чистене, децата се научават да уважават труда си и труда на другите.

Обядът е по стандартизирано меню и децата се хранят в класните стаи

Японците правят всичко по силите си, за да са сигурни, че децата се хранят здравословно и балансирано. В държавните начални училища и гимназии обядът се приготвя по стандартизирано меню, разработено от квалифицирани готвачи и диетолози. Всички ученици се хранят в класните си стаи заедно с учителите. Това помага за изграждането на позитивни отношения между учениците и техните преподаватели.

Следучилищните занимални са много популярни в Япония

За да влязат в добри гимназии, повечето японски ученици ходят в подготвителни училища или участват в извънучилищни дейности и работилници. Часовете в тези училища се провеждат вечер. В Япония често можете да срещнете малки групи ученици, които се прибират късно от занимания. Японският училищен ден трае 8 часа, но децата учат и през ваканциите и уикендите. Едва ли е изненада, че рядко някое дете повтаря един и същи клас.

Освен традиционните предмети, японските ученици учат японска калиграфия и поезия

Японската калиграфия, или още Шодо, включва изписване на йероглифи с четка върху оризова хартия. За японците Шодо е истинско изкуство и е не по-малко известно от традиционното рисуване. Хайку, от друга страна, е вид поезия, която използва прости изрази за предаване на дълбоки чувства на читателя. И двата предмета са израз на уважение към японската култура и вековните й традиции.

Почти всички японски ученици носят униформи

Почти всички гимназии изискват от своите възпитаници да носят училищни униформи. Въпреки че някои училища си имат собствен стил, традиционната японска униформа се състои от костюм във военен стил за момчетата и в моряшки стил за момичетата. Целта на униформите е да премахне социалните различия между учениците и да създаде впечатление за работна среда. Освен всичко останало, униформите приобщават учениците и ги карат да се чувстват като едно цяло.

99.9% от японските деца ходят на училище

Почти всеки от нас е бягал поне веднъж от училище. Но японските деца са различни – те не пропускат часове, нито закъсняват за училище. 91% от японските ученици твърдят, че никога не пропускат онова, което им преподава учителят.

Бъдещето на учениците се решава с един-единствен тест

В края на гимназията японските ученици трябва да положат един много важен изпит, който е решаващ за тяхното бъдеще. Ученикът може да избере само един колеж, в който иска да отиде, а влизането в него става чрез събирането на определен брой точки. Ако ученикът не успее да постигне този резултат, той не може да продължи образованието си. Съревнованието е много голямо – само около 76% от завършилите гимназия продължават образованието си след това. Периодът на подготовката за влизане във висше учебно заведение неслучайно се нарича "изпитен ад".

Колежанските години се смятат за "празник" 

След като са преминали през "изпитния ад", японските ученици обикновено си взимат малко почивка. В Япония колежът се смята за най-хубавия етап от живота на японеца, като понякога е определян като "ваканция" преди започване на работа.

Възрастните не се намесват в конфликтите между децата

Подходът „мимамору“ („mimamoru“), прилаган в японските училища, призовава към нулева или минимална намеса в конфликти между децата. Японците вярват, че по този начин малките ученици участват активно, а не пасивно, в процеса на учене. Според проведеното проучване пасивността на възрастните при сблъсъци между учениците им предоставя възможности за трениране на тяхната самостоятелност и ги насърчава да разрешават сложни ситуации.

Думата „mimamoru“ се състои от японските думи „mi“ („гледам“) и „mamoru“ („пазя“, „защитавам“). Педагогическият метод изисква от учителите, включително тези от предучилищната степен, да не вземат страна в споровете между децата, като така те изследват чуждите и своите собствени граници и се научават да предприемат действия. Принципът не е официално заложен в програмата, но въпреки това се следва от преподавателите като неписан закон.

Дори в живота извън училището децата са насърчавани сами да се справят с проблемите и да участват активно в опознаването на света около себе си.

Фуминори Накацубо е доцент по хуманитарни и социални науки към университета в Хирошима. Той споделя, че целта на изследването е да се разкрие при какви условия преподавателите в предучилищна степен са склонни да се намесят и по какъв начин. Според неговия екип наблюденията могат да бъдат от полза за служителите в образователната сфера в страни, където директната и незабавна намеса от страна на възрастния се счита за правило.

Високоефективно учене чрез минимална намеса

Работната група включва 34 японски и 12 американски предучилищни педагози, които трябва да изгледат видео от реална ситуация в частна предучилищна занималня в западна Япония. В края всеки от тях споделя какво е забелязал, какво го е впечатлило в поведението на учителите и децата, както и какво мисли за времето на намеса. Заключенията от обсъждането са публикувани в списание „Early Childhood Education Journal“.

Вероятно изглежда невъзможно да стоим настрани и да наблюдаваме как малки деца се карат и бият. Подходът обаче разглежда личните конфликти като безценна възможност, която при директна намеса възрастните биха отнели от учениците. Ако учителят заеме страна, това би означавало, че едното дете е лошо, а другото – добро. Подобни оценки и категоризация влияят негативно на взаимоотношенията.

Усещането за физическа болка (Ох, боли ме!) и за вина (Не биваше да го правя) само доказват на децата, че физическата саморазправа не разрешава проблемите.

Основни характеристики на подхода мимамору

Изследователите бързат да уточнят, че „наблюдението“ не означава пренебрегване безопасността на учениците. Преподавателите се намесват веднага, щом преценят, че рискът от физическа травма е по-голям от поуката, която биха извлекли.

Трите основни характеристики на педагогическия подход в японската образователна система са: временна и минимална намеса с цел минимизиране риска от физическо нараняване, ненамеса с цел поощряване на децата сами да разрешат проблема* и оттегляне от мястото на сблъсъка, след като възрастният се е уверил, че двете страни могат да се справят сами.

Кой от трите варианта ще избере учителят зависи от неговата търпеливост и умение да намира баланс, от наблюдателността му върху поведението на учениците и вярата му, че могат да се учат от своите преживявания.

Въпреки че подходът мимамору изглежда пасивен, според експертите той учи преподавателите на търпение и внимателно наблюдение. В основата на принципа лежи изначалното схващане, че децата са добри по природа и че могат да се учат от постоянните ежедневни социални взаимодействия.

* Nakatsubo, F., Ueda, H. & Kayama, M. Why Don’t Japanese Early Childhood Educators Intervene in Children’s Physical Fights? Some Characteristics of the Mimamoru Approach. Hiroshima University. Early Childhood Educ J (2021)