Традиции и обичаи на Атанасовден

На 18 януари почитаме паметта на Атанасий Велики, един от най-яростните защитници на православната вяра и участник в Първия вселенски събор. Жестоко преследван по времето на императорите Юлиан Отстъпник, Констанций и Валент, той живее в изгнание 15 години.

Роден през 295 година в Александрия, Атанасий израства в бедно, но праведно християнско семейство, което му дава добро образование. Когато навършва 24 години, е ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър, след чиято смърт единодушно е избран от народа за негов заместник. Придобива световна слава на богослов, след като участва във всеизвестния вселенски събор в Никея. Прочува се и с ревностната война, която води със свещеника Арий, според когото Христос е по-нисш от Бог отец. Откритото му противопоставяне се увенчава с успех и Арий е отлъчен от църквата.

Атанасий Велики умира на 80-годишна възраст през 373 г. Почитаме паметта му на 18 януари, тъй като именно това е денят, в който той е върнат на епископския пост след 15 години изгнание.

Традиции и обичаи на Атанасовден

В народните представи свети Атанас е господар на зимните студове, снегове и ледове, покровител на домашните животни. Възседнал бял кон и с копринена риза на гърба си, той отива в планината и се провиква със силен глас: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Това е причината празникът да е известен и като Среди зима.

Традициите и обичаите на Атанасовден са своеобразно продължение на тези от Антоновден, който се отбелязва на 17 януари.

• И на този празник не се варят боб и леща, за да са здрави децата. Жените не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че ако се убодат, мястото няма да зарасне лесно.
• Домакините изпълняват обичая кокоша църква – колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи с думите: “Свети Танас да помага!”. Перата на птиците задължително трябва да бъдат запазени, защото според народните вярвания притежават целебна сила.
• В Северозападна България има поверие, че на този ден се ражда чумата и за да се предпазим, трябва да раздадем за нея. Затова и на Атанасовден се приготвя хляб, намазан с мед или петмез,  който да ни пази от болести, както и питки с формата на куче заради вярването, че чумата се страхува най-много от кучета. 
• В някои райони на страната на Атанасовден хората се изкачват на най-високата могила в селището, за да посрещнат изгрева на слънцето и наближаващата пролет. На връщане жените и децата берат кукуряк и кокичета и се закичват с тях за здраве, дълголетие и благополучие.
• На този ден се изпълнява и ритуалът “побратимяване”, който е част и от традициите на Ивановден. В ритуала участват предимно млади мъже, които искат да се побратимят. Те трябва да стъпят с единия си крак върху неизгаснали въглени – за да се обичат и милеят един за друг. След това те отпиват по глътка вино, символизиращо кръвта, която вече ги свързва, и разчупват три хляба, за да бъдат свързани и семействата им. В случай че побратимените са женени, след ритуала съпругите им се считат вече за посестрими. Накрая трябва да бъдат изиграни три танца – от посестримите се играе "чепня", мъжете от новосвързаните родове изпълняват танца "чер пипер", а накрая всички се хващат на нямско хоро.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Танас, Тинка, Насо и Нася. Името Атанас, преведено от гръцки език, означава "безсмъртен".