На 17 януари празнуваме Антоновден

На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики – Антоновден. Според някои източници името Антоний има етруски произход, произлиза от Антениум и означава „безценен“.

Антоний остава сирак на 20 години и наследява голямо богатство от родителите си. Въпреки възможността за охолен живот, той не се поддава на грехове.

Легендата разказва, че веднъж по време на посещение в храма чува глас, който казва, че трябва да раздаде богатствата на бедните. Антоний е убеден, че това се отнася за него и веднага продава всичките си имоти, а парите раздава на бедните, като оставя малка част, с която подсигурява бъдещето на сестра си.

Прекарва 20 години от живота си в отшелничество, като през това време главно пости, пие вода от Нил и се храни изключително малко, на което се твърди, че се дължи дълголетието му.

Антоний успява да достигне до хората и да им помогне да осъзнаят и приемат християнската вяра. Една година преди смъртта си участва в публичен диспут с еретиците в Александрия и ги побеждава, като този момент е определен като "тържество на християнството". Умира на 17 януари.

Какви са традициите свързани с Антоновден?

Антоновден се празнува с цел предпазване от болести, най-вече на децата. Почита се здравето и на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова животните се изкарват на улицата.

Смята се, че Антоний и брат му Атанасий са бащи на чумата, защото се е родила на техния празник. Затова и на 17 януари на жените се забранява да плетат и предат, да варят леща и боб, за да не ядосат шарката, чумата и "синята пъпка".

Домакините замесват две содени питки, които се намазват с петмез – първата се раздава на роднини, приятели и съседи, като се нарича за здраве. Другата питка се оставя на тавана и се нарича "за белята, за лелята", тъй като по този начин в миналото са наричали чумата. Това е причината Антоновден да се нарича още Лелинден.

На места считат Антоновден за лош празник, тъй като на този ден Св. Антоний преследва лудостта, но невинаги успява да я хване.

Легенда гласи, че ковашките клещи са изобретени от двама братя близнаци – Антон и Атанас. Поради тази причина именните им дни се отбелязват един след друг, на 17 и 18 януари, като тогава празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Смята се, че свети Антоний изкарвал прехраната си като плетял кошници. Затова той се приема и за покровител на кошничарите.

Какво да сложим на трапезата на Антоновден?

Най-важното, което трябва да спазите за този празник, е да не ядете свинско – смята се, че то ще разлюти болестите. Вместо него може да поднесете ястие с пилешко месо, а в миналото се е сервирала пълнена кокошка.

Домашна содена питка, баница и тиквеник са характерните ястия за празника, като също може да приготвите десерти с плодове и ядки.

На Антоновден имен ден празнуват всички, които носят името Антон, Антоан, Антоанета, Андон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Доника,  Донна, Тони, Тонка, Тонко, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка.