Спътникът на Марс, Фобос, бавно се разпада

Фобос обикаля около Марс на 6 000 км над повърхността на планетата и е по-близко до нея от всеки друг спътник в Слънчевата система. Гравитацията на Марс притегля Фобос с около 2 м на всеки 100 години. Учените очакват луната да се разпадне след 30 до 50 милиона години.

"Ние смятаме, че Фобос вече е започнал да се разпада и първите признаци за това са появата на странните бразди," казва Тери Хърфирд от Центъра за космически полети на НАСА Годард, който се намира в Грийнбелт, Мериленд.

Учените дълго време смятаха, че браздите на Фобос са причинени от сблъсък, който е създал и кратера Стикни. Той е бил толкова мощен, че Фобос е бил на косъм да бъде разцепен на няколко части. Но в последствие изследователите открили, че браздите не започват от кратера, а от друга точка, разположена в близост до него.

Доскоро учените предполагаха, че браздите са причинени от по-малки сблъсъци с материали, изстреляни от самия Марс. Но новият модел на Хърфорд и неговите колеги подкрепя теорията, че пукнатините са нещо като "стрии", които се появяват, заради приливната сила, която деформира Фобос.

Гравитационното привличане между Марс и Фобос създава тази приливна сила. Земята и нашата луна си взаимодействат по същия начин, което създава приливите и отливите на Земята и прави планетата и луната яйцеобразни, а не идеално кръгли.

Същата причина бе предложена като обяснение за браздите преди десетилетия, след като космическият апарат Викинг изпрати снимки на Фобос. По това време хората смятаха, че целият Фобос е изграден от твърда скална маса. Когато учените изчислиха приливната сила, те стигнаха до заключението, че тя е прекалено слаба, за да деформира луна с тези размери.

Според последните хипотези вътрешността на Фобос може би представлява купчина чакъл, която е на ръба на разпадането, заобиколена от слой риголит на прах, дебел около 100 метра.

"Странното около тези резултати е, че те показват, че външният слой на Фобос е умерено плътен," споделя Ерик Афог от Аризонския университет. "Това придобива смисъл, когато се замислите за праховите частици в микрогравитация, но е доста нехарактерно."

Подобен външен слой може много лесно да се наруши, защото здравината му е малка и принуждава външният пласт да се размества. Учените мислят, че въпреки че външният слой на Фобос е еластичен, той натрупва напрежение, което причинява нацепването му под формата на бразди (точно както стриите при хората).

Това означава, че приливната сила, която въздейства на Фобос вероятно създава достатъчно напрежение, което напуква повърхността му. Браздите, които били създадени при симулацията на учените от НАСА, приличат много на истинските бразди, които се виждат по снимките на повърхността на Фобос. Това обяснение също така съвпада с наблюдението, че някои от цепнатините са по-млади от други, което означава, че силата, която ги създава, продължава да действа и към момента.

Същата съдба вероятно очаква и спътника на Нептун, Титан, който също бавно се разпада и повърхността му е набраздена по подобен начин.

снимки: nasa.gov; spaceref.com

по статията работи: Величка Мартинова