Синя терапия: Как контактът с вода помага при преодоляване на травма

Преди няколко години бившият военен Дейв Филипс се озовава на ръба на скала в Корнуол, отчаян и сам, загледан във вълните, които се разбиват под него. За кратко време умират няколко негови близки, което в комбинация с нелекуваното посттравматично стресово разстройство заради военната служба, има разрушителен ефект върху живота и здравето му.

„Моето поколение на говори за чувствата и проблемите. Опитах се да се справя сам, но стигнах до онази скала, нищо повече. Казах си, че просто няма друг изход“, споделя 67-годишният мъж.

Ветеранът от войната Дейв Филипс: Моето спасение се оказа океанът

Остава жив единствено благодарение на жената до себе си. Тогава разбира, че се нуждае от помощ, но не подозира, че неговият спасител ще е... океанът. Тръгва си от скалата и си насрочва час при психотерапевт за лечение на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожност и депресия. Запознава се с членовете на британската благотворителна организация Turn to Starboard, чиято мисия е да помага на ветерани да преодолеят травмата по един по-нестандартен начин – плавайки. Посещенията там го променят изцяло, променят живота му. „Океанът ме освобождава от целия стрес, от напрежението в ежедневието. Само то може да ми даде спокойствието, от което се нуждая“, споделя Дейв.

Днес мъжът работи към Turn to Starboard като помага за събирането на средства, но голяма част от времето си прекарва на кораб. Признава, че отново изпитва радост от живота. „Морето ни напомня, че сме живи. Виждала съм как пробужда хората, които идват при нас“, казва главният изпълнителен директор Сали Тери.

Всъщност лечебната сила на морето е доказана от векове. Още през Викторианската епоха лекари са лекували пациентите си чрез него, а в наши дни плуването в студени води се смята за особено подходящо за хора с психични проблеми.

Синята теория на биолога Уолъс Никълс

Това, което обаче насочва вниманието към скрития терапевтичен потенциал на морето и океана, е книгата Blue Mind на морския биолог Уолъс Никълс, издадена през 2014 г. В нея той разглежда неврологичните и психологическите ползи от контакта с тях. Никълс е основоположник на Синята теория, или Теорията за синьото съзнание, която през последните години доби широка популярност и все по-често се прилага от психолозите.

Софи Пайн, създател на програмата за сърфиране с терапевтична цел Waves of Recovery, допълва, че на първата конференция, в която тя участва, присъстват около 50 организации с такъв предмет на дейност. Към 2026-а те наброяват вече над сто по целия свят. Калифорнийската неправителствена организация, която тя ръководи, помага на пациенти с психични заболявания и зависимости. Преди началото на програмата Waves of Recovery самата Софи страда от бърнаут и зависимост. Още след първото качване на сърфа, тя усеща нещо, „което не е изпитвала отдавна“. Усеща, че е жива и свободна отново.

Синята терапия бори стигмата върху хората с психологически проблеми

„Синята терапия“ обикновено е допълващо лечение. Waves of Recovery работят съвместно с различни рехабилитационни и лечебни центрове. „Природата и океанът допринасят за ефективността на провежданата терапия и вярвам, че успешно борят стигмата върху хората, които търсят психологическа помощ. Всички сме облечени във водолазни костюми, няма маски, няма грим. Клиентите ми ме виждат просто като човек, който върви с тях и споделя техния път, вместо като човек, който им казва какво да правят“, допълва Пайн.

Ползи за психичното здраве от контакта с вода

В своята книга Blue mind Уолъс Никълс представя научни доказателства за положителния ефект от контакта със сини пространства – океан, море, река, езеро. Той твърди, че взаимодействието на човека с тях лекува ума, понижава нивото на кортизол и засилва усещането за щастие и благополучие.

Близостта до вода успокоява ума в забързаното ни ежедневие

Според географа Катрин Кели синята терапия намира все повече привърженици поради още една причина – забързаното ежедневие. Тя изучава потенциала й с десетилетия и препоръчва на правителствата да инвестират средства в създаването на терапевтични програми, които включват контакт с водни басейни. Самата тя често разчита на морето, за да преодолее различни предизвикателства. Дори отива до плажа заедно със сина си, за да му помогне да успокои ума си и да се подготви психически за първия си важен изпит в училище.

"Има редица проучвания, които доказват, че природата, най-вече водата, ни носи усещане за спокойствие, което не можем да получим никъде другаде. Прекарваме дните си изцяло фокусирани върху задълженията си. Скачаме от задача на задача. Забили сме погледи в екрана на телефона или лаптопа и всичко това уморява мозъка ни. Когато отидем някъде близо до вода, раменете ни се отпускат, погледът и изражението ни омекват... Започваме да дишаме по-бавно. Сякаш се носим по водата, не полагаме усилия“, разказва Катрин.

Терапевтичен ефект от гмуркането

Ползите от съприкосновението с вода не се усещат само на повърхността й. Вече има терапевтични практики с гмуркане. То кара клиента да се чувства лек, в безтегловност.

„Всеки път казвам на хората, които идват при нас, че тяхната задача е само да се научат да се гмуркат. Ако успеят, останалото ще дойде само. Нервната им система ще се регулира по естествен път, мозъкът също“, споделя Джеймс Юнг, психиатър от калифорнийския център за гмуркане Inner Depths. Бившият военен открива лечебната сила на океана, докато сам се опитва да се пребори с психологическите си травми. „Преодоляването на травма е процес, на който трябва просто да се довериш, а не стремеж към достигане на крайната цел“, казва още той.