Разгадаха произхода на „извънземния“ скелет, открит в пустинята Атакама

Странният скелет Ата, открит в чилийската пустиня Атакама (откъдето произлиза и името му), има само 10 двойки ребра. За сравнение, при нормален човек те са 12. Освен това черепът на Ата се стеснява и извисява, завършвайки с остър връх.

Костите на създанието са калцирали като при дете между 6 и 8 години. Въпреки това възрастта на скелета не отговаря на размерите му. Ако Ата бъде изправена, тя е висока 15 см, долу-горе колкото пролетен минзухар.

Особеностите на скелета привличат вниманието на търсачите на НЛО и извънземен живот, които веднага изказват предположението, че костите може би са първото доказателство, че наистина не сме сами във вселената и Ата е идва от друг свят.

Ата наистина е забележителна. И според историята, която разкриват гените й, тя е човек.

Мумията от пустинята Атакама в мащаб

„Успяхме да разгледаме всички мутации, случили се при този индивид,“ казва генетикът от Станфордския университет Гари Нолан, който е и автор на изследването и доклада, публикуван в научното списание Genome Research. „Всеки се ражда с мутации. Този човек просто се е сдобил със змийски очи.“

През 2013 г. Нолан разкрива скица на нейния геном, която, въпреки че има празноти, потвърждава, че Ата има човешко ДНК. Новото изследване представя пълния й геном, включително необичайните й мутации.
Историята на Ата започва в северната част на Чили, един от най-сухите региони на Земята. Атакама свързва Земята с небесата. На най-високото й плато НАСА тества марсианските роувъри, прекарвайки ги през пресечен терен, който силно наподобява повърхността на Червената планета.

През небето рядко преминават облаци, което пък осигурява прекрасна видимост на ордата от гигантски телескопи към звездите и галактиките на вселената. Пустинята е бъдещият дом и на най-големия оптичен телескоп на планетата, наречен Европейски изключително голям телескоп, чието изграждане започна миналата година.

Именно в тази пустиня, близо до църква в изоставено село, мъж намира останките на Ата през 2003 г. Колекционерът, който в момента притежава причудливия скелет, купува Ата от черен пазар за археологически находки. Според Стивън Гриър – бивш лекар, работил в спешно отделение, който призовава правителството да разкрие класифицираната информация за НЛО – скелетът на Ата се пази на безопасно място в Испания.

Гриър се среща със собственика на Ата за първи път на испанска уфологична конференция през 2009 г. (хората, които изследват НЛО, използват термина уфология). След известно убеждаване колекционерът позволява на Гриър да вземе проба от костния мозък в ребрата на Ата.

Когато Гриър взима Ата в ръцете си, той се удивява от размерите й: тя е толкова малка, че скелетът й се побира в дланта на ръката му. През 2013 г. Гриър става копродуцент на документалния филм „Сириус“, който разкрива първоначалните генетични изследвания на Нолан.

Но Нолан не извършва проучването сам – той се свързва с редица специалисти от различни научни области, включително палеогенетици, които специализират в областта на древното ДНК.

Ата, въпреки че е мумифицирана от суперсухата среда в Атакама, не е на хиляди, нито на стотици години. С течение на вековете ДНК се разпада на фрагменти, а генетичният материал от тялото й е пълен и тя е на не повече от няколко десетилетия.

Нолан се свързва с Ралф Лахман, педиатричен радиолог в Станфордската детска болница „Лисил Пакард“, за да направи рентгенови снимки на скелета. Лахман е най-добрият специалист по костни нарушения в света.

Въз основа на особености като растежа на ставите, скелетът се оказва, че е развит като при 6-годишен индивид. Но, за да сме честни, Лахман никога не е изказвал твърдението, че Ата е починала в средата на своето детство.

„Той каза, че костите й я карат да изглежда като 6-годишна,“ обяснява Нолан.

Сравнявайки генома на Ата с генома на шимпанзета и маймуни, учените опровергават теорията, че скелетът не е човешки (съответно и не е извънземен). Нейните предшественици са от Южна Америка и най-вероятно от чилийски произход. Учените не откриват следа от Y-хромозома в гените й, което потвърждава, че е момиче.

Новото изследване е основано на огромна база данни от фенотипни генетични корелации. Човешкият фенотип е сбор от физичните характеристики на даден индивид като височина, цвят на очите и влажност на ушната кал (не се шегуваме).

Гените, както и средата, оказват влияние върху фенотипа. От милиардите нуклеотиди, които са градивният елемент на гените й, учените идентифицират 3 милиона вариации.

Огромната база данни е подобна на социална мрежа, претърсвана от агенция за статистически изследвания, казва Нолан. Ако Кембридж събере достатъчно лайкове, може да предскаже вашите политически предпочитания. С достатъчно гени учените могат да предскажат кои индивиди ще имат подобен фенотип. В много отношения гените на Ата съвпадат с други индивиди с костни малформации. Броят на мутациите й не е необичаен, твърди Нолан.

Странното в случая е мястото, където мутациите са концентрирани.

„Това е супер рядък човешки фенотип“, казва съавторът на изследването Санчита Батачаря, биоинформатик от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Ата е един от най-редките случаи, които учените някога са наблюдавали – тя е само 15 см висока, а костната й структура е развита като при 6-годишно дете.

Професорът по биомедицина от USCF Атул Бют, който е създател на базата данни, казва, че Ата има 64 необичайни мутации, свързани със скелетната система. Сред тях учените откриват два напълно нови варианта, неизвестни досега на науката, които определят излишъка от структурния протеин колаген, който е важен за костната структура, както е важна стоманата за небостъргачите.

С две думи, историята, която разказват гените на Ата, е трагична.

„Имайки предвид многобройните мутации, открити в пробите, може да предположим, че тя не е живяла много,“ казва Батачаря, ако разбира се е била родена жива.

Вероятно разстроената майка е отнесла деформираната си рожба при местния свещеник.

„Предполага се, че е открита в къща, съседна на църквата, която вероятно е на енорийския свещеник“, казва Нолан. Тялото е поставено в легнало положение, с изпънати ръце. „И след това времето просто продължава да тече и тя бива забравена или свещеникът умира.“

„Сега знаем, че има нещо в този комплект гени, което води до бърз костен растеж“, продължава Нолан. Той смята, че добитите нови знания ще окажат влияния върху по-бързото лечение на кости, например чрез стволови клетки.

„За мен това е красотата на фундаменталната наука.“

Нолан се надява Ата да бъде върната в Чили и да бъде погребана, както повелява християнската традиция в Чили, за да почива душата й в мир.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com