Огнената стихия Мидалидаре: Рок в долината на виното

Моля се на всички божества, след година пак да отида на този фестивал.

Феновете на „тежката музика“ познават добре трепета от очакването на концерти и най-вероятно ще ми се изсмеят, ако си призная, че при мен напълно отсъстваше такъв. Но, кълна се, имам добро оправдание! А и вече ще зная!

За мен „Мидалидаре: Рок в долината на виното“ беше първото посещение на голямо концертно събитие, така че нямах представа, че има какво да очаквам с нетърпение.

За начало ми направи впечатление самото пътуване с колегите към мястото на концерта, пътят беше обграден от живописни гледки по цялото си протежение до място, където щеше постепенно да се разрасне стихията на „Мидалидаре“. Изборът на организаторите от “Bulgarian Live Music” се оказа изключително добър.

Живописна, чиста, красива природа обграждаше пространството, предназначено за фестивала, и откриваше вдъхновяващи гледки пред пътниците, докато разстоянието и времето до концертите се скъсяваха.

Зяпайки, през пасажерския прозорец, към гората между Могилово (където се проведе най-вълнуващото събитие в живота ми) и Винарово (през, което минаваше маршрутът ни) за първи път усетих очакването, което явно всички около мен носеха със себе си още от вкъщи. Погледнах назад, по тесния междуселски път и открих, че след колата ни се точи въздълга колона от пълни с фенове автомобили. Усмивката, която изгря тогава, все още е на лицето ми и ви уверявам, че има защо.

Огромният наплив от хора беше бързо и ефективно овладян от организаторите, които намираха начин да ориентират посетителите, преминаващи под майсторски изработения герб на Мидалидаре, поставен на входа на селцето. Като почитатели и на изящното изкуство, трябва да отбележим, че скулпторът Илия Бояров е оформил един от най-разпознаваемите за зрителите символи на фестивала – пламтящият в ярки пламъци герб. Влизайки в Могилово по тъмно, човек се чувства, като че пристъпва през екрана в тъкмо започващ филм, „огънят на Мидалидаре“ осветяваше входа на селото и оградата на фестивалната площ, запален ритуално под съпровода на подходяща за целта музика.

Нямаше го традиционният за България хаос от паркирали навсякъде коли, ядосани фенове и цветисти думи за подгряване на концерта. Нямаше ги неразборията, мръсотията и грубостта и те никому не липсваха.

Паркингите се нареждаха бързо, автобусите пристигаха организирано, къмпингите бяха вече обособени и подредени. Опашката пред входа на събитието се топеше магически, а музикалният фон фино настройваше сетивата ни за предстоящото шоу.

В петък - 09.06.2017г., на сцената на “BATTLE OF THE BANDS 2017“ се качиха 8 рок банди от пет държави:

• Katara;
• Steel Hornet;
• Drive your life;
• Prichternvoid;
• Desert;
• Seconday;
• The Broken Ravens;
• Der Hunds.

След изпълненията им публиката избра най-добрата от тях за победител. Тук гордо отбелязвам, че най-добри се оказаха SECONDAY, които идват от Ямбол и радват с младостта и таланта си.

Хубавото на отдалечените селца с малко жители е, че при разумно планиране нито концертите, нито партито след тях могат да пречат някому, така че, оставащите в четирите лагера имаха възможност да се забавляват на воля.

Нищо не може да развали удоволствието от добрата природа и хубавата музика, когато къмпингът е добре организиран, ето защо се оказа, че много семейства са довели и децата си (че и няколко домашни любимци) на събитието, за да усетят семейно стихията на Мидалидаре.

В зоната близо до сцената за децата имаше обособени забавления, към които признавам и аз се домогнах (не се пропуска току-така възможност за стрелба с лък). Сигурността бе поверена на крупен брой охранители, учудващо учтив за нашите географски ширини персонал и всички пространства, където могат да се настанят зрители, бяха обезопасени.

Вторият ден  – 10.06.2017г., ще се помни дълго, благодарение на Scarlet Aura, Doro, Gotthard, повторното излизане на сцената на победителите от “BATTLE OF THE BANDS 2017” – Seconday и уникалното огнено шоу, ярко изобразяващо стихията на истински добрата музика.

А с думи не мога да опиша вълнението, което вече замайваше главата ми, докато подскачах заедно с другите зрители пред сцената.

Осветлението, звукът и програмата бяха прекрасно изпипани и дори феновете на студийна музика (като моята неука личност) успяха да се насладят цялостно на неповторимото шоу.

Неделя, ден три  – 11.06.2017г., спокойно можеше да се нарече избухването. Ако до този момент огънят се бе разгарял, вечерта на 11-ти бе истинският взрив от емоции. Две български и емблематични банди и две чуждестранни, за които ще се разказва дълго, ни взривиха.

SEVI откриха и започнаха да пълнят фестивалното пространство с новото си по-твърдо звучене. След тях Конкурент дадоха най-доброто от себе си, за настроението в долината на виното. 

Когато Udo Dirkscheneider превзе сцената, пространство по тревата вече нямаше. Зрителите знаеха защо са дошли и го получиха - сценичното излъчване, сякаш Accept забиват във винарната с вокалист, отдавна непризнаващ възрастта за фактор.

Когато вече не можехме да повярваме, че сцената може да се нажежи повече Dee Snider ни доказа, че грешим.

Откъде изпълнителите черпят енергия не зная, но се оказа, че тя е заразна. Поведението им така увличаше публиката, че емоционалният фон успяваше да се смени за секунди, сякаш дирижиран от умелите музиканти.

Огнената стихия на Мидалидаре приключи. Тръгнахме си от долината на виното и както прочетохте в началото на този материал, силно се надявам догодина там пак да се съберат поне 4000 души (дай Боже повече), които да слушат заедно грандиозните изпълнения на велики банди и да събудят отново стихията.

автор: Станислава Тонева

снимки: Пламен Георгиев