Вижте 8 урока, които можем да научим от живота на една необикновена жена: тя беше най-възрастната концертна пианистка, оцеляла в Холокоста

"И винаги се усмихвах – дори там, винаги се усмихвах."

В чест на жертвите на Холокост, ще ви разкажем за една невероятна жена, която е сред оцелелите. Уроците, които сме ви приготвили, са от времето, когато тя е на 108 години и има още много какво да каже за живота.

Алис Херц-Сомер, която напусна този свят през февруари 2014 на 110г, беше най-старият човек, преживял Холокост и също така най-старата концертна пианистка. Тя е на 8, когато Титаник потъва, видяла е началото и края на Първата световна война, оцеляла в зверствата на Нацистките лагери, надживяла е майка си, мъжа си, сина си и 25 години преди да сподели долното е оцеляла в борбата си с рака. Въпреки невероятните й трагедии, тя все още се усмихваше победоносно над страданието, болката, смъртта, от които тя оцелява десетилетия преди това.

Ето какви уроци ни завеща Алис, преди да си отиде от този свят:

1. Учи, учи, учи

Майката на Алис изпитва изключителна любов към ученето и залага в децата си този глад за знание - "да учиш, да учиш, да учиш, да знаеш, да знаеш" - съветва Алис. Тя вярва, че да сложиш нещо ново в ума си всеки ден е нещо, което никой не може да ти отнеме. На 104-годишна възраст тя учи история и философия в близкия университет. До последно пази своя ум буден, играейки на Скрабъл с приятелки.

2. Бъди дисциплиниран. Работи здраво.

Според Алис "работата е най-доброто изобретение, най-доброто." Дори след 100-годишна възраст, свиренето на пиано е все още дисциплина за нея. Според Алис, човек трябва да бъде винаги обвързан със смисъл. "Най-лошото нещо в живота е, според мен, скуката – когато хората не знаят какво да правят със себе си." И добавя "скуката е опасна". Що се отнася до дисциплината, тя разказва - "ходя доста и с ужасни болки, но след 20 минути е много по-добре. Седенето и лежането не са добри."

3. Смей се

Стратегията на Алис не е просто да има щастливи мисли, но и да ги показва, усмихвайки се. Тя е убедена, че това е причината младият й син да остане жив, въпреки жестоките зверства, на които е станал свидетел за 2 години в Нацисткия лагер. "Всичко е добро и лошо. Така че, гледай добрата страна и се усмихвай." "И винаги се усмихвах – дори там, винаги се усмихвах." Много хора са наричали нейното поведение фалшиво, обвинявана дори в отричане, но Алис винаги се е смяла последна.

4. Потърси силата вътре в себе си

Връзката на Алис с нейната майка е толкова силна, че когато нацистите я отвеждат, Алис изпитва мъка, която смята, че ще е фатална. Вътрешният й глас й подсказва, че силата на преодоляването няма да дойде с външна помощ, нито от приятели, нито от съпруга и сина й. "Ти сам можеш да си помогнеш", си спомня Алис стоически. Тя намира сили, непреклонно репетирайки "часове наред" части на едно от най-големите предизвикателства за всеки пианист - "24 етюда" на Шопен. Способността да овладява най-големите трудности в музиката и позволява да се пребори с мъката.

5. Не се оплаквай

Оплакването за дадена ситуация никога не я променя. И подчертава: "Цялото това оплакване, 'Това е ужасно' - не е чак толкова ужасно, въпреки всичко. Оплакването не променя нищо." "Когато не се оплакваш ... всички те обичат."

6. Бъди оптимистичен. Оглеждай се за добрите неща

"Всеки ден в живота е красив – само ако погледнем по-нагоре от нашата реалност." Песимистите "очакват катастрофи и понякога катастрофите се случват", казва тя, почти смеейки се. "Винаги се оглеждай за добрите неща в живота: животът е прекрасен, пълен е с красота и чудеса." Приживе, Алис приписва дългия си живот на оптимизма, казвайки "това е причината да съм толкова стара, знам, че има лоши неща, но се вглеждам единствено в добрите." "Мисля само за доброто. Това отнема доста практика."

7. Никога не мрази

"Когато познаваш историята – войни и войни и войни ... всичко започва с това, че сме родени с добра и лоша половина – всеки, всеки. И има ситуации, в които лошото излиза и такива, в които излиза доброто." Алис пламенно възкликва "никога, никога не мрази. Аз не мразя германците. Те са чудесни хора, не по-лоши от останалите. Злото винаги е съществувало и винаги ще съществува. То е част от нашия живот." Колкото до Хитлер, Сомер го удостоява единствено с "луд човек". "Никога не мразя. Никога няма да мразя. Омразата носи само омраза."

8. Бъди благодарен

Когато бива попитана какъв е най-ценният урок в живота й, отговорът на Алис е "благодарността". "бъди благодарен за всичко, това, че си в добро здраве, това, че виждаш слънцето, че чуваш добра дума." И допълва - "младите хора приемат всичко за даденост... Има електричество, коли, телеграф, телефон, интернет. Имаме също топла вода през целия ден. Живеем като царе." Алис е дори благодарна за опита, който е получила в лагера. "Благодарна съм, че бях там... Аз съм по-богата от останалите хора." И за да обобщи своите 108 години, тя казва "имах толкова красив живот." Попитана за нейната философия в живота, тази прекрасна лейди отговаря простичко: "всичко, което изживяваме е дар. Всичко е подарък." (забележете, думата present, която е използвана в оригиналната статия се превежда на български като "подарък, дар" и като "настояще"!)

И, въпреки че, на видеото по-долу, записано около нейния 108 рожден ден, се налага да свири само с 8 пръста, тя отново свири Шопен. Вижте:

Източник: joyamartin.com