Защо младите хора от поколение Z взимат по-често отпуск по болест

Представителите на поколение Z (родените между 1997 и 2012 г.) и по-младите милениуми (родените между 1981 и 1996 г.) взимат по-често отпуск по болест, като наблюдаваната тенденция се дължи предимно на проблеми с психичното здраве. Въпреки че емоционалното прегаряне, тревожността и депресията се срещат при почти всички възрастови групи, младите хора се оказват най-силно засегнати.

Предизвикателствата пред младите хора

Анализ, проведен в Обединеното кралство, установява, че представителите на поколение Z и по-младите милениуми пропускат до един работен ден седмично поради психични проблеми. В Съединените щати данните от платформата за човешки ресурси Gusto показват, че служителите на възраст между 25 и 34 години са по-склонни да ползват болничен от по-възрастните работници.

Проблемите с психичното здраве, с които се сблъскват родените след 1997 г., са свързани с техните възприятия за бъдещето. Те съобщават за високи нива на стрес и безпокойство, дължащи се на изменението на климата и политически и социално-икономически фактори.

Проучване на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, проведено през есента на 2022 г., установява, че 44% от хората на възраст между 18 и 24 години съобщават, че се чувстват постоянно нервни или тревожни, докато 33% изпитват чувство на тъга, меланхолия, отчаяние или безнадеждност.

Тъй като представителите на поколение Z се очаква да съставлява 31% от работната сила през 2031 г., нуждата им от работни места, които дават приоритет на психичното благополучие, постепенно променя работната култура.

>>> Работата трябва да носи удоволствие – мото на младите хора от поколение Z

На какво се дължи наблюдаваната тенденция?

Въпреки че през последните години на работното място все по-открито се обсъждат проблемите с психичното здраве, младите хора са изправени пред големи предизвикателства при справянето с тях.

„По-младите поколение може да се чувстват по-разстроени, когато са тревожни, и значително по-трудно да се справят с проблемите, с които се сблъскват.“, коментира Дейвид Розмарин, доцент по психиатрия в Харвардското медицинско училище.

Представителите на поколение Z, особено тези, които тепърва започват кариерата си, все още се формират като личности. Изследванията показват, че периодът между 18- и 26-годишна възраст е белязан от непрекъснато когнитивно, социално и емоционално развитие. През този етап префронталната кора на мозъка, която играе ключова роля в процеса на вземане на рационални и информирани решения и извършване на оценка на риска, все още съзрява, което прави младите хора по-чувствителни при сблъсък с големи стресори или заплахи.

Пандемията от COVID-19, значителна глобална заплаха, оказа огромно влияние върху представителите на поколение Z. Въпреки че младите хора по принцип са по-отворени за промени, отколкото по-възрастните, те показват по-ниска устойчивост и по-висока чувствителност към тревожност и депресия по време на наложените ограничения.

Как работодателите могат да предложат подкрепа на по-младите служители?

Проучване на Американската психологична асоциация, проведено през 2023 г., установява, че 57% от работниците смятат, че е много важно да работят за компании, които ценят тяхното емоционална и психологическо благополучие.

>>> Нездравословна работна среда: Как да прецените нивата на токсичност на работното си място

Мили Кордаро, сертифициран терапевт и професор в Тексаския университет, споделя, че повечето компании в Остин (столицата на щата Тексас) предлагат комбинация от дистанционна и работа в офис. За да подобрят работната атмосфера, фирмите често предоставят бонуси като безплатен обяд или безгрижни състезания като най-сладък домашен любимец на седмицата.

„Всички тези малки стъпки за подобряване на работната атмосфера могат да накарат служителите да се чувстват оценени от своя работодател.“, споделя Кордаро.

Няколко проучвания откриват връзка между силните социални мрежи и по-ниските нива на прегаряне. Например проучване в Япония относно прегарянето сред здравните специалисти препоръчва подобряване на работната среда, за да се засили социалното взаимодействие и да се повиши доверието, реципрочността и подкрепата на работното място.