Каква е връзката между хранителните предпочитания и психическото състояние на човека

Учените отдавна търсят връзката между хранителните предпочитания на човека - афинитета му към определен тип вкусове, и психическото му състояние, като вече разполагат с достатъчно свидетелства, че такава съществува. На базата на така съставената категоризация всеки може да намери обяснение за своето поведение, слабости и съкровени желания, без разбира се да абсолютизира така достигнатата истина или да я използва като оправдание за неудачите си.

Човешката психика представлява изключително сложна и комплексна система от повтарящи се и постоянно менящи се модели, чието "дешифриране" по никакъв начин не би могло да се осъществи чрез толкова повърхностни и общи съпоставки. В същото време определени закономерности, наблюдавани и изучавани с години, не могат и не бива да бъдат отричани. Вместо това могат да ни помогнат да разберем по-добре себе си и да задоволим потребностите си с онова, което се опитваме да компенсираме чрез храната.

Обичате шоколад или млечни продукти? Вероятно ви липсва внимание и ласки

Според Д-р Владимир Есаулов, доцент в катедрата по Психосоматична медицина (дял от медицината, изучаващ влиянието на различните психологически фактори върху физическото състояние) към РУДН – хората, които се "пристрастени" към шоколада, дълбоко в себе си са нещастни и самотни и се нуждаят от любов, внимание и емпатия. Онези, които "не могат да живеят" без млечни продукти, изпитват особено голяма потребност от ласки и грижи.

Лютиви храни – пикантни изживявания

"Всички те се асоциират с майчиното мляко и респективно с онзи период от живота, когато всички ние сме били защитени и заобиколени с любов", смята Есаулов, според когото всичките ни вкусови предпочитания индикират наличието на определени психологически нужди. Афинитетът към лютиви храни издава копнежа за пикантни преживявания, а този към ядки и плодове – стремеж към победа, казва още руският специалист.

Психолозите са на мнение, че предпочитанията към определени храни се коренят в детството или са свързани с други щастливи моменти и периоди от човешкия живот, когато тези или други подобни продукти са били асоциирани с удоволствие, поощрение или чувство за сигурност. Казано с други думи, пристрастяването към съответен вкус или храна не е само физиологична необходимост от определени храни, а израз на желанието на човека да се върне във времето, когато е изживял най-щастливите моменти от живота си.

„Месарите“ често са по-нервни по природа, а вегетарианците - уравновесени

Учените наблюдават също така следните закономерности – любителите на месо и най-вече на говеждо, често са нервни и агресивни, а онези, които предпочитат да консумират плодове и зеленчуци, имат спокоен и уравновесен характер.

През XIX век биохимикът Александър Данилевски провежда експеримент с гълъби, хранейки ги с различни храни в продължение на 5-6 седмици. На няколко от птиците дава грах, а на друга група – варено месо. През това време той наблюдава измененията в характера им и установява, че гълъбите, хранени с грах, са спокойни и в добро настроение, докато тези, на които дава само месо, стават раздразнителни и агресивни, а след като остават на тази диета в продължение на няколко месеца, се превръщат в истински хищници. Впоследствие постулатът, че вегетарианците са миролюбиви, докато "месарите" – агресивни, придобива широка популярност.

Друг руски учен, кандидатът на психологическите науки Александър Макаров, смята, че отделни черти от характера на човека влияят върху хранителните му предпочитания и начин на хранене. Така например доматите – както сурови, така и сготвени – са сред любимите храни на демократите с широк мироглед, краставиците се нравят на чувствителните хора, а зелето и фасулът – на онези, които изпитват необходимост да придобият кураж и решителност. Същевременно хората, които се хранят изключително със зеленчуци, са неконфликтни личности, изпитващи страх пред трудностите и повишена гнусливост.

Начинът на приготвяне на зеленчуците и плодовете също е от значение. Хората, които с удоволствие хрупат сурови моркови, ябълки, зеле и др. са уравновесени и като цяло в добро психическо здраве, докато в онези, които с охота похапват кисели, пресолени и мариновани продукти, се открояват тиранични нотки. Известно е, че Иван Грозни е обожавал туршия и кисело мляко, а Петър I е проявявал предпочитания към храни с кисел вкус, докато Сталин не е можел да живее без младо вино и лимони.

Продуктите от животински произход, без съмнение, носят свой особен психологически заряд. Макаров е установил, че колбасите и вареното месо присъстват в ежедневното меню на хора, които са постоянни, упорити и взискателни, а залитането към мазни храни като сланина, бекон, свински ребърца и други подобни издава склонност към прояви на ревност, мнителност и собственическо чувство.

Ако пък предпочитате пушени меса, то най-вероятно сте безнадеждни романтици, мечтатели и любителите на пътуванията. Мечтателите и хедонистично настроените хора с голямо удоволствие консумират морски дарове, а тези, които не сядат на трапезата без сирене и подобните нему продукти, най-често са надеждни, последователни, благи и отстъпчиви личности.