Как часовете, в които се храним, определят функционирането на мозъка ни

Храненето е жизненоважен за всеки човек процес. Учени твърдят, че трябва да внимаваме не само какво ядем, но и кога, ако искаме мозъкът ни да функционира добре. Когато се храним хаотично, без да спазваме поне приблизителни часове, увеличаваме риска от депресия, тревожност, кардиометаболитни заболявания и напълняване.

Добрата новина е, че можем така да регулираме ритъма на храненията си, че през повечето време да се чувстваме спокойни и ведри, което пък ще се отрази благотворно на психичното ни здраве. Елена Конинг и Елиза Брицке от университета „Queen’s“ работят в областта на невропсихиатрията, като изучават основно хранителните и афективните разстройства. Предмет на тяхното последно изследване е начинът, по който времето на хранене се отразява на мозъка ни.

Как часовете, в които се храним, определят функционирането на мозъка ни?

Циркадните ритми (физическите, менталните и поведенческите промени, които следват определена последователност в рамките на 24 часа) имат функцията да настройват вътрешните процеси в тялото ни спрямо сигналите от външната среда – светлина и прием на храна. Този синхрон е резултат от човешката еволюция, като целта му е да ни осигури енергията, от която се нуждаем през деня и нощта. Така всъщност се заражда ритмичността на хранене, която е съобразена със светлите периоди от денонощието.

Въпреки че биологичният часовник определя метаболитните процеси по време на цикъла ден-нощ, ритъмът ни на хранене също има значение. Тъканите и органите, които отговарят за храносмилането, имат свой вътрешен часовник. В рамките на 24 часа техните функции отслабват или се активират приблизително по едно и също време. Например, тънките черва и черният дроб имат различна способност да храносмилат, абсорбират и обработват приетите вещества в различните часове от денонощието.

Когато циркадният часовник в мозъка не е в синхрон с ритъма ни на хранене, когнитивните ни способности са нарушени. Макар мозъкът да е само 2% от общата ни телесна маса, той консумира до 25% от енергията ни и работата му се влияе силно от промените в калорийния прием. Накратко, когато се храним в нетипични за нас часове, ние вредим на здравето си.

Храната влияе на настроението ни

Учените са установили, че невронните вериги, които регулират настроението и храненето ни, се припокриват. Според тях съществува връзка между храносмилателните хормони и допамина – невротрансмитерът, който играе много важна роля за настроението, нивото на енергия и усещането за удоволствие. Изследвания доказват, че количеството допамин при хората с депресия или биполярно разстройство е извън нормата. Хаотичното хранене не само пречи да регулираме емоциите и настроението си, но може да се окаже една от многото причини за отключване на афективно разстройство.

Депресията и биполярното разстройство се характеризират с нарушен вътрешен ритъм и нередовно хранене, които от своя страна също влияят негативно на настроението. Неслучайно хората, работещи на смени, страдат по-често от депресия и тревожност. Те са принудени да се хранят в часове, които не са съобразени с биологичния им часовник и цикъла ден и нощ. За съжаление, въпреки доказателствата, че ритъмът на храненията е важен за нашето здраве, той все още не е елемент от стандартната клинична оценка на пациентите, които се лекуват в психиатрии.

Оптимизиране ритъма на хранене с помощта на периодично гладуване

Как можем да регулираме храненията си? Един от методите, които Конинг и Брицке предлагат, е периодичното гладуване (фастинг). То може да обхваща различно дълъг период от време в денонощието. „Прозорецът“ за хранене е от 4 до 12 часа, според индивидуалните нужди и предпочитания. Ако човек избере да разпредели храненията си в 10 часа, например от 9 ч. сутринта до 19 ч. вечерта, това означава, че след 19 ч. започна фастингът, който продължава през цялата нощ. Според експерти периодичното гладуване оптимизира мозъчните функции, подобрява енергийния метаболизъм и гарантира ефективната сигнализация на метаболитните хормони.

Фастингът също така потиска симптомите на депресия и тревожност, разкриват изпитания, проведени върху животни. Има изследвания, които доказват положителния ефект от периодичното гладуване и върху хора. Храненето в едни и същи часове от деня ни предпазва от затлъстяване, диабет и сърдечносъдови нарушения.

Циркадният часовник и съвременният човек

Имаме 24 часа на разположение, през повечето от които използваме изкуствена светлина. В същото време достъпът ни до храна е постоянен. Неслучайно съвременният човек често страда от психични разстройства. Ако искаме да сме здрави и да не страдаме от чести промени в настроението, е добре да съобразяваме не само какво консумираме, но и кога. Синхронизацията на ритъма на храненията с цикъла ден и нощ е важна крачка към по-добрия и щастлив живот.