Да се грижиш за родител с биполярно разстройство: „Разбрах, че моето психично здраве също е от значение“

„Дълбоко в себе си знаех, че майка ми страда от сериозен психичен проблем. Едва преди 15 години обаче чухме диагнозата й – биполярно разстройство“, спомня си Стефани Смит.

Още като дете тя забелязва, че майка й се държи по-различно от останалите, макар все още да не е запозната със симптомите на заболяването. Стефани обаче признава, че трудните моменти са я научили да обърне внимание на собственото си психично здраве.

„Когато бях малка, често ставах свидетел на тежките депресивни и маниакални епизоди на майка ми. Виждала съм я как плаче, скрила лице в хавлията за баня. Виждала съм белезите от бръснач по китките, спомен за опитите за самоубийство от ученическите й години. Преди ми казваше, че са ухапвания от бълхи, но вече знам, че ме е лъгала.

По време на маниакални епизоди, настояваше да се местим. Помня, че веднъж сменихме удобното жилище в покрайнините на града с жилище в беден и слаборазвит провинциален регион.

>>> Когато аутизмът срещна TikTok: Светът най-после има възможност да научи от първо лице какво е да живееш с аутизъм

Превърнах се в болногледач

С времето майка ми все по-често се оплакваше от здравословни проблеми. Налагаше се да лежи и някой друг да върши голяма част от задълженията й. Баща ми живееше с нас, но сякаш се отчужди. Може би това беше неговият начин да се справи със ситуацията.

Вместо да се радвам на тийнейджърския си живот, бях принудена да поема грижите за нея в продължение на 4 години. Готвех, чистех, помагах й да се облича и къпе. Носех на гърба си този товар, докато не отидох в колеж.

За всички беше ясно, че тя страда от психично заболяване, но все още не знаехме какво е то, дори и лекарите. По време на един от болничните престои разбрахме, че става въпрос за биполярно разстройство.

Да бъдеш родител и да се грижиш за родител

След като завърших колеж, заживях отделно, което ме отдалечи физически от семейството ми. Няколко години по-късно обаче те се преместиха по-близо до мен и отново поех голяма част от грижите за майка ми.

Бях прекалено натоварена и не след дълго останах без работа. Въпреки че вече имах деца, продължих да отделям много от времето си на нея. Стараех се да бъда отдадена. Тя претърпя няколко операции, които наложиха няколкомесечно лечение с интравенозни антибиотици. Отново аз бях тази, която й ги инжектираше.

Полагах неимоверни усилия, но изглежда това не беше достатъчно за нея. Не спираше да изтъква недостатъците ми. В един момент осъзнах, че двамата с баща ми не вярват, че мога да се грижа за децата си. Не спираха да ме сравняват със сестра ми, което доведе до разрив в отношенията ни с нея. Разбрах, че грижите за моята майка всъщност бяха пагубни за мен самата и за моето психично здраве.

>>> Животът с родител, който страда от биполярно разстройство

Личните граници

Усещах, че оставам без сили, вероятно страдах от бърнаут синдром. Чувствах се недооценена. Майка ми не спираше да подкопава увереността ми и да се съмнява в родителските ми качества. Това ме накара да начертая граници и да внимавам да не бъдат прекрачвани, особено от майка ми. Надявах се, че по този начин ще успея да съхраня близостта помежду ни, без да навредя на децата си и на психичното си здраве.

Нищо не се промени и тя продължи да ме унижава и подценява. Дълго време обмислях как да постъпя и накрая взех нелекото решение да прекъсна контактите и с двамата си родители.

Исках да помагам в грижите за мама. Исках да бъда близка с нея и с баща ми, защото те бяха прекрасни хора. Но майка ми прекрачи всички поставени от мен граници. Липсата на подкрепа до известна степен изостри отношенията ми с децата ми. Това беше капката, която преля чашата.

До ден днешен не поддържам връзка с жената, която ме е родила. Минаха години от тогава, но случилото се продължава да ме гнети. Болката и срамът не са ме напуснали.

Трудно ми беше да разкажа своята история, но ако дори само един човек се припознае в нея и му помогна да се погрижи за себе си, то всичко е имало смисъл.“