Тихото страдание на мъжа след спонтанен аборт в семейството

Джъстин Селинджър е един от многото мъже, които преживяват загубата на своето бебе. Дните на очакване в неговото семейство внезапно са заменени с часове на неизмерима мъка. Месеци наред двойката мечтае и си представя как би изглеждало детето им. В един миг копнежите им са помрачени от най-голямото нещастие, което може да сполети едно младо семейство. Двамата проклинат съдбата си и може би съвсем естествено си задават въпросите „Защо на нас?“, „Защо точно нашето бебе?“.

Мъжът след загубата на бебето - сам и пренебрегнат

Разбира се, те не са сами. Приятели и близки им помагат, като им носят храна, цветя и какво ли още не. Изведнъж са обсипани с грижи и внимание, които досега не са получавали. Някъде по средата на този дълъг, тежък път опечаленият мъж забелязва, че всъщност почти всички се тревожат за майката и се интересуват само от нейното състояние. Малцина са онези, които питат как се чувства той. 36-годишният Джъстин осъзнава, че е съвсем сам.

„Хората са на мнение, че мъжът не страда толкова при спонтанен аборт, защото не е носил бебето в утробата си. Аз преживявах всяка от шестте загуби, които ни сполетяха през годините. Но от нас, представителите на така наречения силен пол, не се очаква да изразяваме емоциите си, а само да осигурим нужното време и пространство на съпругите си, за да преживеят нещастието. Истината обаче е, че и ние жалеем, и ние сме нещастни“, признава Селинджър.

Той не е единственият. И други мъже споделят, че се чувстват по същия начин. На 6 юли 2021 г. на пазара излезе книгата на Арън и М. Джей Гувея „Мъжете и спонтанният аборт: съветите на един баща за справяне с мъката след загубата на бебе“ ("Men and Miscarriage: A Dad's Guide to Grief, Relationships, and Healing After Loss"). За съжаление, двойката споделя в нея своя личен опит – 15 години брак, 4 загубени бебета и един предизвикан по медицински причини аборт. Мъжът и жената са погълнати от неописуема тъга, но дълго време чувствата на бащата остават на заден план.

Арън добавя: „Напълно съм съгласен, че жената преживява този период много по-тежко, защото все пак става въпрос за нейното тяло. Това обаче не означава, че мъжът не се нуждае от подкрепа. Напротив. Време е да излезем от сянката, да покажем, че и ние страдаме.“

Какво представлява спонтанният аборт?

За да се обърне внимание на страдащите родители е необходимо първо да изясним какво представлява спонтанният аборт и колко често се случва.

Всяко внезапно прекратяване на бременността преди 20 г.с. се счита за спонтанен аборт. Според експертите в някои от случаите той настъпва, защото плодът не се развива нормално и женското тяло реагира, като прекратява бременността и го изхвърля.

Истината е, че учените все още нямат еднозначен отговор на въпроса защо се случват спонтанните аборти.

Данни на клиниката „Mayo Clinic“ разкриват, че между 10% и 20% от официално регистрираните бременности завършват с внезапна смърт на плода. Много акушер-гинеколози и здравни специалисти са на мнение, че делът е още по-висок, тъй като често тя настъпва в толкова ранен етап, че жените дори не знаят, че са били бременни. Обикновено поради факта, че те носят плода, се смята, че спонтанният аборт има биопсихосоциален ефект именно върху тях.

Бащите обаче също страдат дълбоко, споделя Кейт Крипке, основател и директор на Центъра за възстановяване след загуба на бебе в Боулдър, Колорадо. Според нея при тях липсва само биологичният ефект, но психиката и социалният им живот са не по-малко засегнати от тези на жената.

Стереотипите и проявата на слабост

Експертът разказва, че по време на разговорите със семействата, преживели такава тежка травма, мъжете продължават да бъдат пренебрегвани. Крипке обяснява неравенството с два основни фактора: токсичната, вредна представа за мъжественост и сила и половите стереотипи, налагани десетилетия наред. От бащите се очаква да бъдат издръжливи. Стоицизмът им се отъждествява със сила, а проявата на каквато и да е емоция е равносилна на слабост.

Специалистът уточнява също, че мъжете изразяват мъката си по начин, различен от този на жените. Обикновено те се откъсват от реалността и предприемат поведение, което да ги отдалечи максимално от случилото се, вместо да търсят връзка и помощ. Те изпитват различни чувства, които трябва да бъдат валидирани. Крипке признава: „Като цяло наистина рядко питаме бащите как се чувстват и дали се справят със ситуацията.“

Изтласкване на собствените чувства на заден план в името на семейството

В своята книга семейство Гувея разказва не само личната си история. Те добавят интервюта с други родители и поставят акцент върху чувството за срам и стигмата след трагичното прекратяване на бременността. Авторите смятат, че причината, поради която обществото не е наясно с емоциите на мъжа след спонтанен аборт, е, че никой не се интересува и не си прави труда да го попита. Самият Арън Гувея споделя, че се е чувствал „напълно сломен от трагедиите в семейството и много несигурен в бъдещето си“. Той разказва, че не е знаел как да се справи и да излезе от бездната. Притеснявал се е как околните биха реагирали на неговата мъка, ако реши да й даде израз. В даден момент дори се е съмнявал дали неговото състояние въобще има значение, след като той е просто бащата. Вярвал е, че ако сподели с някого емоциите си, ще създаде още повече проблеми. Ето защо той решава да се справи така, както повечето мъже биха го направили. Да се държи мъжки, сякаш нищо не го измъчва, което е основната грешка.

Крис Уитфийлд също е объркан след първия спонтанен аборт на съпругата си. Той си спомня, че не е знаел какво да чувства, но мисълта, която надделява тогава, е, че трябва да предпази жена си и дъщеря си от предишния брак. Така Крис изтласква своите собствени проблеми и емоции назад, за да вложи всички свои усилия в подкрепата за останалите членове на семейството. По-късно той сам стига до извода, че е искал да ги предпази от мъката, което обаче е било невъзможно.

Уитфийлд решава, че няма да се остави на мълчаливото страдание и започва да търси информация за спонтанния аборт, какво да очаква през първите седмици след него и какъв емоционален отдушник би могъл да си намери. За жалост, голяма част от материалите са насочени към жените.

Това кара бащата да създаде сайт, който да оказва подкрепа основно на мъжете. Само за първите три месеца той събира над 100 000 уникални потребители, а активните членове са повече от 1000. Историите си приличат, но онова, което ги обединява най-силно е възможността бащите също да споделят своите чувства.

Очакванията на обществото към мъжа

Уитфийлд, Селинджър и Гувея вярват, че с нарастващия брой мъже, които разказват за преживяното, ще бъде по-лесно и за останалите да съберат смелост. Тримата бащи се надяват, че някога светът ще бъде по-снизходителен към мъжете и ще им позволи да бъдат слаби или уплашени, без да ги съди.

Шонфелдер е друг баща, преживял загубата на бебе. За него е достатъчно да може да поговори с някого. „Приятелите и семейството се чувстват неловко и не искат да обсъждаме случилото се. Колкото по-неудобно се чувстват те обаче, толкова по-трудно се справят родителите“, допълва 44-годишният мъж. „Когато не говориш за проблема, се чувстваш сам и се фокусираш върху собствената си болка, а всъщност по света има толкова много хора, които преминават през същия кошмар.“