Астрономите откриха тайна, скрита зад мистериозния мрак на тъмната страна на Венера

Пърлещата жега и корозивна атмосфера с киселинни дъждове превръщат Венера в едно от най-негостоприемните места в Слънчевата система, но дори ако някога получите възможност да я посетите, убедете се, че ще напуснете планетата преди падането на нощта. 

Нови изследвания на мистериозната нощна страна на Венера (невидимата тъмна половина, която гледа в противоположна на Слънцето посока) са дали интригуващи резултати. Учените разкрили, че бушуващата атмосфера на Венера и мощните й ветрове са дори по-хаотични, когато са скрити в сенките на нощта.

"За първи път успяваме да констатираме как атмосферата циркулира в нощната страна на Венера в глобален мащаб," казва астрофизикът Хавиер Пералта от Японската агенция за аерокосмически изследвания (ЯААИ).

"Докато циркулацията на атмосферата от светлата страна е подробно проучена, има още много, което да научим за нощната страна."

Този мистериозен мрак е дори по-загадъчен заради епичните си размери.

Венера се завърта само веднъж на 243 земни дни – най-бавно въртящата се планета в Слънчевата система – и има много неща, които не знаем за времето след залез слънце.

За да открие това, екипът на Пералта отправил поглед към мрака на Венера, използвайки спектрометъра за видима и инфрачервена светлина (VIRTIS) на Европейската космическа агенция, разположен на космическия апарат Венера Експрес, който беше в орбита около планетата между 2006 и 2014 г.

Свръхвъртене от нощната към дневната страна на Венера

В атмосферата на Венера има силни ветрове, които се въртят около планетата 60 пъти по-бързо, отколкото тя около оста си. Това явление се нарича "свръхвъртене" и учените са го наблюдавали чрез следене на движението на блестящите облаци, носещи се над Венера.

"Прекарали сме десетилетия наред изучавайки тези свръхвъртящи се ветрове, проследявайки как горните облаци се движат в дневната част на Венера – те са ясно видими по снимките, направени чрез ултравиолетова светлина," казва Пералта.

"Въпреки това нашите модели на Венера не могат да пресъздадат това свръхвъртене, което е ясна индикация, че може би ни липсва парченце от пъзела."

Термалното излъчване по-рано даде подсказка за движението на най-високите облаци в атмосферата на Венера, но що се отнася до това какво се случва под облачния балдахин, учените все още не разполагат с жокер.

Благодарение на сондата Венера Експрес, картината вече е по-ясна.

"VIRTIS ни позволи да видим тези облаци ясно за първи път и да изследваме онова, което предходните екипи не са успели. И открихме неочаквани и изненадващи неща."

Влакнести облаци на Венера

Съществуващите модели на атмосферата предсказваха, че свръхвъртенето се случва по един и същ начин от двете страни на Венера, но новата инфрачервена перспектива показа, че вихрещите се ветрове всъщност са много по-хаотични и непредсказуеми, когато са скрити под тъмната си пелена.

Изследването на учените показва, че нощната страна създава огромни, вълнообразни и неправилни облаци подобни на влакна, които не се наблюдават от светлата страна на планетата, и екипът смята, че явлението, наречено стоящи вълни, е отговорно за този процес.

"Стоящите вълни са вероятно онова, което бихме нарекли гравитационни вълни – с други думи, вълни, които идват от по-ниските слоеве на атмосферата на Венера, които не се движат при въртенето на планетата," казва Августин Санчез-Лавега от испанския университет Паис Васко.

"Тези вълни са концентрирани над високите планински области на Венера; това предполага, че топографията влияе върху онова, което се случва високо в облаците."

Всъщност тези гравитационни вълни не се наблюдават за първи път на Венера, но новата информация предполага, че явлението не се ограничава само до високите региони на планетата като планините.

При изследването VIRTIS наблюдавал области в южната част на атмосферата на Венера, които са нискоравнинни, но екипът твърди, че гравитационните вълни там също оказват влияние върху движението в атмосферата – но не съществуват доказателства за съществуването им при ниските облаци, разположени до 50 км над повърхността на Венера.

Що се отнася до отговора на въпроса защо това се случва, екипът все още не е сигурен. Изглежда, че ставаме все по-добри във взирането в сенките, но Венера не разкрива лесно тайните си.

"Очаквахме да открием тези вълни, но на по-ниски нива, защото ги виждаме в горните слоеве и смятахме, че се появяват през облака на повърхността," казва Рикардо Хуеско от Баския университет в Испания.

"Резултатът със сигурност е неочакван и трябва да ревизираме моделите си на Венера, за да изследваме значението му."

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com