24 май – Ден на българската писменост, просвета и култура

от 23 май 2015г., обновено на 20 май 2025г.

На 24 май почитаме светите братя Кирил и Методий, създали първообраза на българската азбука и славянската писменост – глаголицата, която впоследствие претърпява известни промени и оформя настоящия си вид – кирилицата, на която се пише както на български, така и на руски, сръбски, македонски и други езици.

Знаете ли, че думата "азбука" идва от имената на първите две букви от глаголицата, които са "азъ" и "боукы"? Глаголицата представлява система от графики, състояща се от 38 букви, отразяващи звуковите особености на старобългарския език. Тя е създадена от братята Кирил и Методий, а кирилицата – от техните ученици, които я наричат така в чест на Кирил. Днес близо 10 процента от държавите в света пишат на кирилица.

Свързването на 24 май с Деня на славянската писменост и българската култура става през 1916 г., когато в България се установява Григорианският календар, според който Денят на св. св. Кирил и Методий, почитан от Българската православна църква на 11 май по църковния календар, се пада на 24 май по държавния. По-късно, през 1968 година, Църквата започва да отбелязва Денят на светите братя на 11 май, а 24 май се запазва само като "Празник на българската просвета и култура и на славянската писменост".

>> Българските писатели с медицинско образование

През 2020 година с решение на Народното събрание името на официалния празник е променено от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност". С промени в Кодекса на труда денят е обявен за неучебен и неработен.

24 май не е просто денят, в който се почитат славните деяния на Солунските братя. След Освобождението в България настъпва тежък период, през който именно този ден е вдъхвал кураж и сила на българския народ. Той е оказал основно въздействие за сплотяването на населението и е поддържал националния порив и българското геройско самосъзнание.

Важни дати, свързани с 24 май

На 22 май 1803 г. според сборник с арменски пътеписи от 1813 г. в Шумен е отбелязан Денят на българската азбука.
На 30 септември 1880 година Лъв ХІІІ превръща култа към светите братя в празник на християнската църква със своята енциклика Grande Munus.
През 1892 г. Стоян Михайловски пише стихотворение, наречено "Химн на Св.Св. Кирил и Методий".
През 1901 г. композиторът Панайот Пипков, учител от Петокласното Ловчанско училище, пише музика към текста, като по този начин се създава и така познатият на всички ни химн, който и до днес продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания.
На 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел ІІ обявява светите братя за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт Нурийски с апостолическото послание Egregiae Virtutis.
От 2020 г. празникът вече се нарича "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".

Кирил и Методий не създават просто букви. Те дават начало на писмеността на много народи, превеждат важни богослужебни книги, за да ги направят по-достъпни за хората, подпомагат формирането на българите като народ и запазването на нашата писменост и развитие. Делото им е обявено за високохуманно и всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за духовно равенство между всички.