24 май - ден на българската писменост, просвета и култура

24 май е един от най-великите български национални празници, защото на този ден почитаме Светите братя, създали славянската азбука и писменост. Кирил и Методий създават първата българска азбука — глаголицата. По-късно тя дава основа на развитието на кирилицата — азбуката, която макар и претърпяла промени, се използва и до ден-днешен.

Празникът е и един от най-старите — чества се повече от 160 години. Найден Геров пръв инициира неговото празнуване през 1851 година в училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив. 24 май не е просто денят, в който се почитат славните деяния на Солунските братя. След Освобождението в България настъпва тежък период, през който именно този ден е вдъхвал кураж и сила на духа на българския народ. Той е оказал основно въздействие за сплотяването на населението и е поддържал националния порив и българското геройско самосъзнание.

В края на 19 век Стоян Михайловски написва стихотворение, наречено „Химн на Св.Св. Кирил и Методий“, а по-късно композиторът Панайот Пипков създава музика към текста като по този начин сформира така познатия на всички химн, който и до днес продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Делото на Солунските братя е почитано и в много други страни, където кирилицата се е запазила като азбука.

Кирил и Методий не създават просто букви. Те дават начало на писмеността на много народи, превеждат много важни богослужебни книги, за да помогнат на хората да достигнат то тях и техните сърца, спомагат за формирането на българите като народ и за запазване на нашата писменост и развитие. Делото им е обявено за високохуманно и всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за духовно равенство между всички.