Дали римската империя осъществява най-добрата "рекламна кампания" в историята?

Как се управлява една от най-големите империи в историята, обхващаща хиляди мили, говореща няколко езика и имаща различни култури? На поста се слага знаменитост!

Вярно, римляните не са имали корици на модни списания или интервюта на Опра, но са гурута на публичността.

Преди Римската империя да се превърне в първа сила, сама по себе си е картина на граждански безредици. След убийството на Гай Юлий Цезар настъпват финансови катаклизми, насилие, кавги и неправилна политика. За римските оракули всичко е ясно — Боговете трябва да са ядосани. Решението? Създаване на нови богове.

Август Цезар, синът на Юлий Цезар и първият римски император, за да успокои хората, и да избегне кървавият край на баща си, нарича себе си "Първи гражданин", а не "Диктатор" и настоява Рим да остане република. И в знак на почит към баща си, той прави привидно невинна стъпка, която ще заздрави основите на Римската империя - той провъзгласява скъпият покойник Юлий Цезар за божество.

И това продължава занапред. Римските императори се превръщат в богове, най-често след смъртта си. Това малко по малко кара хората да смятат божествата за безгрешни, а доказателствата за тяхното безсмъртие са навсякъде. Започвайки с царуването на Август, този "императорски култ" осигурява разширяване на Рим, а лицата на управляващите и семействата им започват да се появяват върху монети, в храмове, обществени бани, театри и площади. Казват, че всички пътища водят към Рим. За хората, пътуващи от далечни страни като днешна Испания, Великобритания или Близкия изток, изображения на императора, който се появява навсякъде и показва пътя, е добра идея. Дори добра реклама.

Дори божествеността има лимити
В сравнение с нашата съвременна култура, самоопределянето за божество изглежда твърде крайно. Но както историкът Чарлз Кинг посочва, в древен Рим за "богохулството" е по-лесно да бъде преговаряно, защото думата "култ" тогава има по-различно значение и не е носело негативните асоциации, които носи днес.

Дори и божествеността си има граници. Някои императори парадират с техния статут през целия си живот. Особено император Нерон, който играе неуморни роли непрекъснато, дори построява "Златният дом" — дворец, в който да съхрани 120-метровата статуя на себе си. За съжаление, тичането на Нерон към безсмъртието завършва с неговата смърт и преминава през една кървава гражданска война.

Но онова, което Нерон не разбира е, че култът към римските императори не е създаден, за да могат те да живеят като богове. Това е по-скоро образ, който да вдъхнови хората и чрез който да се обедини нацията.