21 думи на чужди езици без аналог в българския език, които бихме искали да откраднем

Достатъчно е да знаете поне малко чужд език или известно количество чужди думи в българския, за да изникне в съзнанието ви някое понятие, което няма буквален превод. Такива думи, разбира се, има и в родния ни език – те са произлезли от историята, културата, традициите и манталитета на хората по нашите земи, поради което трудно биха могли да бъдат разбрани и асимилирани от хора, които са израснали и възпитани в различна среда, с различно минало и различни ценности.

В наши дни се сблъскваме постоянно с различни чуждици, а някои думи са се вплели в езика ни толкова много, че ги приемаме за съвсем нормални. Използването на чуждици има за цел да улесни общуването, когато една дума се използва, за да даде определение на нещо конкретно.

Всъщност, точно тази е причината за постоянното обогатяване на всички езици с думи и понятия, "внесени" отвън (чуждици) – едно явление, което вечно провокира спорове и което мнозина консервативни лингвисти, или т.нар. пуристи, намират за порочно и заклеймяват като проява на неграмотност, некнижовност и дори на национално предателство.

Ако не страдате от такива притеснения, че предавате родината си, следващият списък може да ви се стори доста забавен и полезен. В него има немалък брой чужди думи, които биха ни свършили страхотна работа, за да дадем точно определение за някой човек, неговия характер или действия.

Duende [дуенде]

Връхна проява на силен дух, например по време на фламенко танц или на корида (испански език).

Tingo [тинго]

Да взимаш систематично назаем предмети от дома на някой съсед до момента, в който от покъщнината му не остане абсолютно нищо (езикът на жителите на Великденски остров; Rapa Nui or Rapanui; паскуански език).

Forelsket [форелскет]

Не просто силна любов, а състоянието на замъгляваща сетивата, свиваща стомаха и подкосяваща краката еуфория, съпътстваща влюбването в някого (норвежки език).

Gigil [гийгъл]

Непреодолимото желание да стискаш и мачкаш нещо, което е неудържимо сладко и привлекателно. (филипински).

Ilunga [илунга]

Човек, който е готов да прости обида първия път, да прояви разбиране втори път, но ако се потрети, ще си тръгне завинаги (конгоански език чилуба).

Resfeber [расфабер]

Чувството на силно безпокойство в сърцето на пътешественика преди началото на предстоящо приключение, когато тревогата и нетърпението се слеят в едно; "пътешественическа треска", подобно на сценичната, която може да се прояви със силата на болестно състояние (шведски език).

L’esprit de l’escalier [еспри дескалие]

Да измислиш подходящ, остроумен, интелигентен отговор, реплика на нещо казано, когато е твърде късно (френски език).

Litost [литост]

Състояние на дълбока душевна болка (отчаяние, терзание, душевен срив) от внезапното осъзнаване на собственото ти нещастие (чешки език).

Nunchi [нунчи]

Изкусното владеене на умението да отгатваш и разбираш настроението на другите, да се вслушваш в казаното от тях. Да знаеш какво да кажеш или направиш, и какво не бива да казваш, или правиш, във всяка ситуация (корейски език).

Pena Ajena [пеня ахена]

Неудобството и срама, които изпитваш, когато станеш свидетел на нечие чуждо унижение (испански език).

Pochemuchka [пачемучка]

Човек, който задава твърде много въпроси (руски език).

Sgriob [сгриоб]

Сърбежът, който усещаш в горната си устна, преди да отпиеш от чашата си с уиски (келтски език).

Waldeinsamkeit [валдайнзамкайт]

Чувството, което обладава човек, когато е сам в гората (немски език).

Natsukashii [натскаше]

Нещо дребно, което внезапно те връща към скъп спомен, извиквайки радостно чувство и признателност за добрите времена, не на болезнен копнеж или сантимент по миналото (японски език).

kairos [кирос; керос]

Перфектният, точният, съдбоносен момент за действие; моментът, в който всичко се е подредило по най-добрия възможен начин; на точното място в точното време, за да може да случи нещо положително (гръцки език).

Guanxu [гуанши]

Мрежа от социални контакти, основаващи се на взаимно доверие и уравновесеност между услугите, които другите ти правят и които ти им връщаш, така че облагите от отношенията да са равностойни за всички (китайски език).

Derive [дерев]

Пътуване, загърбване на живота, който човек живее, предприето импулсивно, с цел презареждане на духа с вълнението от природата и архитектурата (френски език).

Numinous [нюминъс]

Прилагателно име, използвано при описание на преживяване, което едновременно извиква страх и възторг, благоговение и привличане – мощното вътрешно чувство на вдъхновение, вълнение и възбуда (английски език).

Firgun [фергон]

Актът на споделяне или на съдействие за нечие чуждо удоволствие или успех безкористно - с чисто сърце, без чувство за завист; също признаване на чужда заслуга (иврит).

Huzun [хюзюн]

Понятие с арабски корени, но със специфично значение в турския език, използвано от Орхан Памук в неговата книга "Истанбул: Спомени за един град". Чрез него той описва състоянието на всеобща меланхолия, граничеща с копнеж и силна тъга, която обаче няма деструктивно въздействие, а по-скоро поетичен смисъл. Той описва духа на града, на някогашния център на една империя, като хюзюн. В арабския смисъл на думата, произлизаща от Корана – понятие, описващо дълбока душевна загуба.

"Хюзюнът на Истанбул не е просто настроението, което извикват музиката и поезията на града, а специфично светоусещане, което намира почва във всеки от нас, и което не е просто състояние на духа, а състояние на ума, което е точно толкова жизнеутвърждаващо, колкото и негативно", обяснява самият писател – носител на Нобеловата награда за литература за 2006 година (турски език).

Nazlanmak [назланмак]

Да претендираш и симулираш пълна незаинтересованост и нежелание за нещо външно, когато всъщност вътрешно изгаряш от желание и любопитство; да казваш "не", когато всъщност искаш да кажеш "да" (турски език).