Видинско-ломски диалект

от 07 ное 2018г., обновено на 13 ное 2018г.

Диалектите са неизменна част от езика на даден народ. Те не просто са интересно отклонение от книжовната норма. Те всъщност са основата, върху която стъпва и се формира официалната кодификация. Териториалните диалекти са такава езикова разновидност, която обема конкретен географски ареал и служи за пълноценното общуване в него.

От зараждането на един език колкото по-изолирано и по-затворено живеят различните социуми, носители на конкретния говор, толкова той започва да се развива в отделни насоки. Именно така се развиват териториални диалекти.

В българските земи има сравнително голямо разнообразие от диалекти, за разлика с руския например, който е слабо разчленен, въпреки огромните територии, в които се говори.

Днес употребата на диалект не се приема добре в ежедневната комуникация. А с влиянието на книжовния език, идващо от телевизия, книги и пр., дори започва с бързо темпо да изчезва като явление.

Все още обаче диалектни особености съществуват в много краища от България. Един от най-колоритните териториални говори днес е видинско-ломският. Името ясно показва къде се среща.

Ако решите да посетите областта, ще срещнете много интересни неща в речта на местните. Например често се появява употреба /У/ на мястото на /Ъ/: /пут/ (път); /мутили/ (мътили) и др.

Подобна замяна има и с думи, в които /Е/ или /И/ се изговаря като /Ъ/: /едън/ (един); /старъц/ (старец); /венъц/ (венец) и пр.

Характерна за голяма част от западните диалекти е съгласна /Р/, която се изговаря толкова звучно, че няма нужда от съседна гласна: /навръже/ (навърже); /фркне/ (фръкне), /фркато/ (птица) и др.

Ако идете там и чуете човек да говори за себе си в множествено число, ще бъде напълно нормално, колкото и да ви учудва в първия момент. Носителите на диалекта няма да кажат /дам/, /кача/ и /доя/, а /дадем/, /качим/, /доим/. Освен това ще чуете и личното местоимение /аз/ в диалектната форма /йа/.

Промените от този тип не приключват дотук. Други нестандартни местоименни форми са:

/он/ (той)
/она/(тя)
/оно/ (то)
/они/ (те)
/нийна/ (нейна)
/нина/ (тяхна)

Голяма част от лексиката е неразбираема за хора от други краища на страната. Там може да срещнете думи като: /свиден‘е/ (извара); /пловка/ (патица); /барабин‘як/ (мравка); /ексер/ (пирон) и пр.

Може би тези разлики от книжовната норма не ви изглеждат особено впечатляващи, но ако чуете речта на човек от този край, който пази традициите в говора, със сигурност ще трябва да се съсредоточите и да се замислите сериозно, за да разберете дори малка част от това, което ви казва.

За да видите нагледно и да усетите същинския видинско-ломски диалект, може да прочетете следната извадка от текст, записан в с. Брусарци, Ломско.

(Имайте предвид, че за да се предаде цялостно автентичността на текста, той не е обременен с книжовна норма.)

текст