11 скрити неправди, на които жените в Северна Корея са изложени

С началото на 21 век светът извървя крачка напред с предоставянето на социални свободи и утвърждаването на равенството между половете по целия свят. В Сащ се провеждат безброй резолюции, неправителствени организации водят кампании за правата на човека, а много нации признават необходимостта от равенство между половете. Може да се каже, че светът се превръща в по-добро място за жените.

Но някои страни остават в сянка, когато става дума за предоставяне необходимите права на жените, които те заслужават и изискват. Малтретирането на жените продължава да разяжда много народи и общности, и едно такова ужасно място е Северна Корея.

Може би си мислите, че Саудитска Арабия или Иран са на върха в списъка, когато става въпрос за третиране на жените като по-нисш пол, но тук има 11 причини, поради които Северна Корея го оглавява. Въпреки че през 1946 г. Пхенян залага закон за равенството между половете през 1946 г., а конституциите от 1972 г. и 1990 г. дават равен статус на жените и мъжете, за съжаление тези факти, които тоталитарното правителство винаги е държало скрити, доказват, че Северна Корея не подкрепя равенството на половете.

Бракът често е сделка

Докато повечето от нас обикновено се влюбват в партньора си или имат право да избират, случаят в Северна Корея не е такъв. Бракът е начин на правителството да събере две семейства, за да спести средства и да наложи стабилност. Повечето севернокорейски жени служат за възнаграждение на мъже (ставайки техни булки), които ефективно са "служили" на върховния лидер и се считат за достойни за награда. Пример за това е Лий-Гюм-Сук, която току-що завършва училище, когато е принудена да се ожени за бивш ядрен техник, който не само е психически нестабилен, но и проявява жестокост. Много жени от Северна Корея също признават, че са принудени да участват в брачни съюзи без тяхното съгласие или избор.

Присъединяването към армията не е избор

Докато мнозина биха помислили, че 500 000-те жени във въоръжените сили на нацията са пример за необходимостта от равенство между половете в сравнение с други страни; По ирония на съдбата, всъщност става дума за обратното на това, което САЩ и европейските държави са постигнали. На мъжете и жените не им е даден избор. Задължително е всички хора в добро здраве да служат във въоръжените сили най-малко седем години. Жените често са сексуално насилвани от мъжки офицери, а понякога дори убивани, след това. Тези екзекуции се извършват тайно и обикновено женски войници се предлагат като награда за удоволствието на офицерите от Севернокорейската армия, които служат на отечеството си. Освен, че жените биват насилвани и ползвани като разменна монета, те не се научават как да използват оръжия или да участват в битката, като единствената им работа е да се движат край Върховния лидер, докато прави публичните си изяви. Още по-учудващо е, че тези жени не смятат себе си за малтретирани. Поради цензурирани медии и абсолютното им безсъзнание, те вярват, че това е начинът, по който жените се третират навсякъде по света, защото това е всичко, което познават през целия си живот.

Крокодилски сълзи

Очаква се от повечето жени да плачат, когато техният върховен лидер не се чувства добре или почине. Ако не го правят, то им бива наложено тежко наказание. Вярно е, че има документирани случаи на жени, изразяващи своята скръб, поради страх и недоверие към властите, но поглеждайки живота им, тези жени вероятно плачат, заради своето нещастие. Страхът е това, което в действителност вкарва жени в тази мелодраматична фаза на траур.

Повечето жени дори не познават себе си

Докато повечето от нас имат силно чувство за индивидуалност, което засяга нашите дейности, кариерни пътеки и формира основата на нашата личност, повечето жени в Северна Корея са лишени от свобода. Режимът и Върховният лидер е всичко, което знаят. Ето защо те правят всичко, което се очаква да направят. Жените често не възприемат себе си като "индивиди", както ние го правим, хванати в капана на патриотизма, без дори да размишляват за това какво харесват и какво не. Това е така в продължение на десетилетия, така че повечето жени дори не знаят кои са и какво искат от живота си.

Изгубени и забравени

Повечето жени в Северна Корея са толкова изолирани от останалата част на света, че всъщност са роби на тяхното правителство. Бежанката севернокорейка, Йеонми Парк, описва своята история, отправила се към Южна Корея след своето изселване от родината си. Тя разказва, че дори не знае коя е по онова време, смятайки червеното за любимия си цвят, най-вече защото това е цветът на режима, а той е всичко, което тогава познава.

Под управлението на Ким Чен-ил е изготвен план, с който да се привлекат заможни чуждестранни бизнесмени да инвестират в Северна Корея. Група жени е избрана да съблазни бизнесмени и в крайна сметка да забременеят от тях; Изнудвайки тези мъже да инвестират в Северна Корея и дори да се преместят там. Те са принудени да играят ролята на гайдове или преводачи, така че в крайна сметка да спечелят привързаността на тези мъже. Децата, родени от тези жени, са държани в предградие на Пхенян, изолирани от останалата част на града и често обучавани да бъдат шпиони поради тяхното междурелигиозно родословие, което им придава външен вид на чужденци и биват изпращани в чужбина. Когато навършат определена възраст, майките им често са премахвани, веднъж свършили работата си. Много невинни жени са принудени да се включат в тази схема, в която те не са нищо повече от предмети, които да се използват за икономическия успех на нацията.

Външният вид

Докато повечето от нас обикновено са уверени във външния си вид, а той не играе никаква роля във възможностите за заетост, повечето жени от Северна Корея са убеждавани, че колкото по-хубави са, толкова по-лесно биха намерили работа. Повечето от тях се подлагат на пластична хирургия, за да отговарят на стандартите за красота, често се превръщат в плячка за инфекции и са жертва на неуспешни операции. Тъй като здравеопазването и технологиите са далеч назад от останалата част на света, неквалифицираните хирурзи извършват повечето от тези процедури вкъщи.

Красавицата и звяра

Повечето жени вярват, че южнокорейската и китайската козметика са чудотворни и докато Северна Корея произвежда своя козметика, те предпочитат чуждестранната такава. На жените не им се дава свобода в това отношение; Притежанието на продукти за красота на черно налага наказание, но повечето жени поемат риска, защото вярват, че това е единственият начин да изглеждат красиво и да бъдат успешни. Те дори не са грамотни в различаването на марките и предпочитат каквито и да е козметични продукти, стига да са южнокорейски. Тези продукти на черния пазар идват със значително завишена цена, но повечето жени от Северна Корея смятат, че те са от съществено значение за техния просперитет.

Менструацията е грях

В Северна Корея менструацията се смята за греховна и повечето жени дори нямат достъп до санитарни условия, тампони и т.н., които се изискват по време на този естествен процес. Те са принудени да перат дрехите и чаршафите си по средата на нощта, така че хората да не ги забележат, а властите да не ги накажат за този злополучен процес. Счита, че те са грешници, а месечният им цикъл е напомняне за греховете им. Те трябва да изпират дрехите си тайно, за да избегнат драмата да бъдат забелязани от някой от противоположния или собствения им пол.

Карането на колело е неприлично

Счита се за срамно младо момиче да кара велосипед, защото детските дейности са първоначално предназначени за момчета. Живеещи в патриархално общество, това не е необичайно за хората в Северна Корея, но за нас изглежда малко прекалено.

Заплата не е необходима

Повечето жени биват насочвани към лекарска, инженерна и други професии, които се считат за по-уважавани в севернокорейското общество. Истината е, че повечето не стигат толкова далеч поради патриархалната система и в края на краищата стават общи работници или фермери, работейки дълги часове без заплащане. Правителството смята, че е по-добре да се дават провизии на тези жени, вместо подходяща заплата, а те от своя страна не могат да се противопоставят на страха и липсата на ресурси в страната.

Живеейки през 2017 г., когато нациите осъзнават необходимостта от легализиране на медицинската марихуана и брака между лица от един и същ пол, бихме предположили, че освен строгите режими в Близкия изток и Африка, равенството между половете е постигнато отдавна. Някои места като Северна Корея обаче остават в тъмните векове ...