Начало Лайфстайл За свободното време Туризъм и отдих "Дефиле на младото вино" през погледа на един турист

"Дефиле на младото вино" през погледа на един турист

"Дефиле на младото вино" през погледа на един турист - изображение

Имах късмета и нещастието да посетя за пръв път фестивала "Дефиле на младото вино", когато навърши юбилейните си 10 години. Нещастие е, защото съм изпускала подобен атракцион цели 9 години поред, но и имах късмета да го видя в пълния му блясък, с усъвършенствана и изпипана организация и изградена вече традиция.

Когато отидох пред общината на официалното откриване в петък (23.11.2018г.) вече се бе събрала огромна навалица от посетители. От различни краища се чуваше чуждоезична реч, от която ясно различих само руски и македонски език. Това бяха и хората, които сякаш най-силно се вълнуваха от предстоящото събитие.

Докато се оглеждах и търсех къде точно ще започне шествието, изведнъж гръмнаха тъпани, надуха се гайди и на площада се появиха млади момчета и момичета в пъстроцветни носии. Това бяха танцьорите от ансамбъл "Тракия". С ведрите си усмивки, ритмичните си движения, с невероятния оркестър, който свиреше през цялото време и хорът от жени, пеещи на фона на фоклорните танци, настроението на гостите и случайните минувачи се приповдигна за по-малко от минута.

Ансамбъл

Ниските температури не оказваха ни най-малко влияние по лицата на младежите в носии. Момичетата от ансамбъла бяха коя от коя по-красиви. Сякаш бяха избрани от конкурс за красота. А мъжкото хоро бе извадено като от фолклорна приказка.

Мъжко хоро

Надали би могло да се постави по-добро начало от това, което зареди туристите и участниците с позитивни чувства и носталгия към изконната българщина.

Фестивалът обаче е посветен на виното, а то, от своя страна, е представлявало твърде важна част от живота на хората още от Античността. Неслучайно в съзнанието им е съществувала и идеята за бог на виното. Именно той – Дионис – пое тържеството в свои ръце, след като ансамбъл "Тракия" отстъпиха.

Дионис

С автентичен костюм, бръшлянов венец и характерните за свитата му вакханки, той приветства гостите и ги поведе в своеобразно Дионисиево шествие през красивата пешеходна улица на Пловдив. Потокът от хора, който последва беше огромен. Няколко пъти спирахме пред емблематични места, където ансамбълът отново се включваше с весела музика и игра.

Ансамбъл

Шествието приключи в подножието на Стария град пред катедрален храм "Успение Богородично". Там се проведе и официалната част по откриването. Интересна бе традицията, в която се отваря бъчва с вино от миналогодишния победител в дегустациите. От него опитаха първо официалните гости на събитието, а с тях и Дионис, който води церемонията.

Дегустация

За да ни накарат да се почувстваме истинска част от събитието и да не гледаме просто като публика, ансамбълът завъртя кръшно хоро, подканвайки всички присъстващи да участват. Млади и стари, българи и чужденци се включиха в танца, а тези които не искаха да се сгреят с право хоро в студения следобед, го направиха с няколко глътки вино, дегустирайки от продукцията на миналогодишния победител (Аз лично реших да пробвам и от двете за максимален резултат).

хоро

И ето, че самата дегустация започна. Надали имаше кътче в Стария град на Пловдив, което да не бе затрупано от хора, заинтересовани от древната напитка.

Първата ми дегустация бе в Етнографския музей – изключително място, лъхащо от възрожденски дух. Служителите, предлагащи вино, бяха много учтиви и разговорливи. Аз, любопитно настроена и усещаща тръпките на качествено пиво, разпитвах за всичко относно туризма, който развива конкретния производител. Оказа се, че освен на квалитета на напитката, акцент се поставя и върху начина, по който я представят и предоставят на своите гости в луксозна дегустационна зала, намираща се в една от най-скъпите изби в България.

Етнографски музей

Отправяйки се към другите локации, реших да не планувам, а просто да се впусна в следващата старинна сграда, която е включена във фестивала. Това ме отведе и към най-стойностното вино, което дегустирах през този уикенд не само защото бе прекрасно по вкус, а и защото е "вино с кауза". По някаква случайност съвпадаше с любимия ми сорт – мерло, а ароматът бе на горски плодове, касис и вишна. "Виночерпецът" от този щанд подробно разказа за каузата, която имат, но за да бъда кратка ще спомена най-важното – част от продажбите на това вино отиват за Българското дружество за защита на птиците в опазването на световно застрашения царски орел. Мисията им вече жъне своите успехи. От почти напълно изчезнали в България, през последната година се появяват пет нови двойки орли във възстановения им хабитат.

Дегустациите, които успях да направя за един следобед не бяха много, но срещите с различните производители бяха твърде интересни, за да не им отдам нужното време, в което да чуя и опитам всичко, което имаха в запас.

Попаднах на производител на вина, който организира два пъти годишно фолклорни празници на местно ниво, свързани с реколтата. Успях да отпия от едни от най-сладките и едни от най-силните вина, които съм опитвала в живота си. Подобно разнообразие наистина ме учуди, имайки предвид опита, който съм натрупала.

В края на деня дали от виното, от заряда на толкова много хора, с които се срещнах и разговарях, или заради обстановката на Стария град и възрожденските къщи, които допълнително приповдигаха настроението ми, не знам, но се чувствах опиянениа от всичко, което съм видяла на фестивала и емоциите, който той подбуди в мен.

Съчетанието между фолклорна традиция, антична тематична основа и съвременни каузи и цели прави "Дефиле на младото вино" нещо наистина уникално и възможно само в пределите на България.

 

Автор: Милена Минчева

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЛайфстайлСнимкиРецептиЗдравни съветиНовиниВидеоАлт. медицинаХрани и ястияЕ-тата в хранитеИсторияПроизводителиБотаника