Фил Дауст: И на 61 не е късно за спортна гимнастика, ако искаш да живееш дълго

Акценти

„Колкото повече остарявам, толкова повече искам не просто да спортувам, но и да ми е забавно, докато го правя. Твърде късно ли е да се науча да правя салто назад или колело напред, особено с това проблемно коляно“, пита се 61-годишният Фил Дауст.

През последните години той пише статии, в които насочва вниманието към проблемите на възрастните хора. Целта му е да ги мотивира да полагат усилия за по-качествен и пълноценен живот, като им показва и начини, по които могат да го постигнат. Самият той решава да експериментира с тренировки по спортна гимнастика, въпреки болките в коляното и въпреки възрастта си. Ето как вижда той остаряването и как успява да превърне този етап от живота си в по-приятен и, със сигурност, по-интересен.

Физическа активност, здравословно хранене и вслушване в лекарите

„Как разбира човек, че е време да забави темпото? Задавам си този въпрос, откакто реших, че ще доживея стотната си година. Разбира се, може и да не се получи. Ако обаче искам да увелича шансовете си за успех, е ясно какво трябва да направя – да спортувам, да се храня здравословно и да се доверявам на медицината, а не на съветите на инфлуенсъри в интернет и алтернативни средства за лечение.

Плътността на костите, мускулната маса и кардиореспираторната издръжливост намаляват с възрастта. Гъвкавостта и балансът също страдат. Физическите упражнения със сигурност могат да забавят, а защо не и да обърнат, процеса, както и да защитят мозъка ни. Да, не гарантират дълъг и пълноценен живот, но го правят възможен. Да не омаловажаваме и ефекта от спорта върху психичното ни здраве.

"Спортът ни прави по-щастливи"

Движението носи усещане за щастие. Осъзнах го доста късно. Десетилетия наред пренебрегвах нуждите на тялото си и го експлоатирах, без да му давам това, от което има нужда. На 40 и няколко години разбрах какво удоволствие ми носят разходките, плуването и ските. След 50-ата заобичах бягането, а след 60-ата се влюбих в йога. Зная, че звучи смешно, но ето че след повече от 22 хиляди дни на тази земя, съм напълно готов да започна да живея истински и да се грижа за себе си.

Не ми се нрави мисълта, че може би трябва да избягвам тежки физически натоварвания, например гимнастика, кросфит или, защо не, паркур. Понякога гледам видеоклипове, в които млади хора скачат от покрив на покрив, и си казвам: „И аз искам да направя нещо подобно!“

» Защо е важно да имате положителна нагласа към стареенето

Скъсан менискус и болки в коляното

Тогава си спомням, че съм на 61 и че мускулите, ставите и костите ми също са на 61. Ако реша да експериментирам с нещо такова, колко ли време ще мине, преди да скъсам сухожилие, да разтегна мускул или да счупя кост?

Всъщност това не е правилният въпрос. По-скоро трябва да се запитам колко ли време ще мине, преди това да се случи отново. Дясното ми коляно беше подуто, слабо и чувствително месеци наред заради скъсан менискус. Трудно ми е да бягам, да изкачвам много стълби и дори да стоя седнал дълго време. Наложи се да прекратя заниманията си по йога.

Всяко подуване, прищракване и схващане напомня, че колкото повече са годините зад гърба ми, толкова по-трудно мога да се предпазя от травма. И да се възстановя след нея. Няма да лъжа, има моменти, когато това ме натъжава ужасно много.

След това си спомням, че все още мога да вървя с часове без проблем, както и да използвам и двете си ръце. Мога дори да си направя хубава тренировка, ако бъда предпазлив. Даже е препоръчително да натоварвам умерено и коленете си. Планът за рехабилитация, който лекарите ми изготвиха, включва много клекове, мъртва тяга и разтягане с цел укрепване мускулите на краката.

Опитът ми с калистениката

Моят физиотерапевт, който е и лекоатлет, ме насърчава да правя различни упражнения, като единственото условие е да не изпитвам болка. Така започнах да се занимавам с калистеника – спорт, при който човек тренира най-вече горната част на тялото. Хубавото е, че всеки опитен инструктор би могъл да адаптира и улесни упражненията. Моята 50-годишна треньорка, често казва: „Нашето поколение е научено да полага максимум усилия. Вярваме, че ефективната тренировка трябва да ни изтощи до краен предел. Сега виждаме, че не е точно така.“

» Да се научиш да бъдеш на 60, без да изпадаш в истерия заради нормални признаци на стареене

Спортна гимнастика – ново и вълнуващо предизвикателство

Може би чувството на безсилие и амбицията ме подтикнаха да избера трамплина. Решен съм да опитам да направя превъртане. Никога преди не съм правил нещо подобно, дори и като дете. Не помня да съм скачал на трамплин. Не можех да се премятам настрани като някои от приятелите ми в детството.

За мое щастие, в спортната зала, която посещавам, всеки смята, че това упражнение е най-лесното на света. Казват ми, че не е късно да се науча.

Един от собствениците на залата е 41-годишният Матео Кара, който има проблем не с едното, а с двете колена. Той ми сподели следното преди първата ми тренировка: „Не съм толкова възрастен, че да не мога да се забавлявам. Тук се чувствам щастлив като дете със сладолед.“ Показа ми как да се превъртам, но и да щадя ставите си. Бях му благодарен, че ми вдъхна увереност.

Алън Купър също тренира там. Той е на 65 години и ми каза, че съжалява, че не е започнал да идва по-рано.

Тренировките води много по-млад от мен мъж. Може би ситуацията изглежда малко неловка предвид факта, че гимнастическите салони във Великобритания са пълни с малки деца. Дори и съпругата ми закачливо ми подхвърли на тръгване: „Приятно прекарване в детския център!“

Загряваме с леко тичане на място, подскачане и движения с ръцете. Благодарение на меката настилка, не изпитвам болка в коленете.

Когато дойде ред да се науча да правя странично превъртане, разбрах, че инструкциите на треньора не са ми достатъчни. Обясняваше ми къде да сложа двата си крака, но все нещо бърках. Трябваше да ми покаже нагледно коя част от тялото как трябва да е разположена.

» Искате да забавите стареенето? Променете начина си на живот

Какво е проприоцепция и защо е важна

Колкото повече тренирах, толкова повече се убеждавах, че проприоцепцията е много важна. Това е усещането за местоположението на всяка част от тялото и за това какви движения трябва да се извършват, за да бъде активирана.

Изпитах облекчение, когато чух, че приключваме със страничното превъртане. Докато не ни казаха, че е време за упражняване на предно салто. Треньорът ни показа как се прави. Засилва се към трамплина, отскача високо, превърта се напред и накрая се приземява на крака. Всички сме леко напрегнати. Дотук се справяхме някак, нужни бяха време и десетки повторения. Отне ми една година да се науча да правя страничното превъртане, но все пак успях. Бях нахъсан и развълнуван. Все едно се учиш да летиш, истинска магия! Признавам си обаче, че изпитвах и страх.

„Не правя нито едно упражнение както трябва, но пък се чувствам прекрасно“

Но знаете ли? Дори и на 61, с проблемно коляно, все пак не е невъзможно. Засилвам се, отскачам, завъртам се и… падам на гърба си. Всеки път. Няколко пъти почти се приземявам на краката си, което ме амбицира още повече. Уви, нито веднъж не ми се получи наистина. Не вдигам ръцете си достатъчно високо, когато скачам. Правя почти всичко по погрешен начин. Да не говорим, че съм много тромав. Въпреки това се чувствам прекрасно.

След тренировка си говорим за това колко сме напреднали и колко хубаво е чувството. Така се записвам за следващата, и за по-следващата… И с всяко посещение ставам все по-добър.

Балансът преди всичко

Дали ще спра да идвам в залата редовно? Отговорът зависи от начина, по който остарява тялото ми. Както казваше треньорката ми по калистеника: „С напредването на възрастта, човек трябва да подбира разумно заниманията си и активностите си. Мускулите се изграждат по-бавно, а отслабват по-бързо. Възстановяването отнема по-дълго време.“

За да се справям в новото си начинание, ще се наложи да се откажа от някое друго. Накратко, ако искам да стана наистина добър в гимнастиката, ще трябва да спра да правя нещо друго, за да има баланс.

Ех, избори. Винаги сме изправени пред такива, но хубавото е, че все пак има какво да избираме.“