Учени откриват злокачествен тумор (остеосарком) в костите на динозавър

При съвместната си работа кралският музей в Онтарио и университетът МакМастър правят невероятно откритие и поставят диагноза „агресивен малигнен рак на костите“ – остеосарком на… динозавър.

Досега няма друг случай на злокачествен рак (тумор, който може да се разпространява в тялото и има тежки последици за здравето), открит в тяло на динозавър. Докладът бе публикуван преди броени дни, на 03.08.2020, в престижното медицинско списание „The Lancet Oncology.“

Центрозавър на 76 милиона години със злокачествен рак на костите

Ракът е открит на фибулата, малкия пищял на центрозавър, вид динозавър с рога, живял преди 76-77 милиона години. Останките от костта са намерени в парка „Dinosaur Provincial Park“ в Албърта през 1989, като първоначално се е смятало, че деформираната част на фосила се дължи на незараснала фрактура.

По време на пътуване до музея „Royal Tyrrell“ през 2017 д-р Дейвид Евънс, Джеймс и Луис Тимърти, д-р Марк Краутър, професор по патология и молекулярна медицина, и Снежана Попович, остеопатолог, забелязват особености по костта и решават да задълбочат изследването, използвайки съвременна медицинска техника. Те сформират екип от специалисти от различни области и медицински експерти от сфери като патология, радиология, отропедия и палеопатология. Заедно правят повторна оценка състоянието на фибулата и поставят окончателната диагноза почти по същия начин, както при поставяне диагноза тумор при пациент човек.

Краутър пояснява, че поставянето на диагноза агресивен рак в динозавър е изключително трудно, изисква добра медицинска експертиза и множество анализи. „Тази кост ни разкрива напреднал стадий на рак на костите в динозавър на 76 милиона години. Първа по рода си диагноза. Много се вълнуваме.“

Екипът използва триизмерна реконструкция на компютърна томография, за да постави диагнозата
След внимателен оглед и отливка на костта, екипът прави компютърни томографии с висока резолюция.

Специалистите отделят тънка част от фосила и я разглеждат под микроскоп, за да направят оценка на състоянието на костните клетки. Използвани са високотехнологични инструменти за триизмерна реконструкция на компютърните томографии с цел визуализиране навлизането на рака в костта. Те помагат на експертите да поставят диагнозата остеосарком.

По-късно учените сравняват фосила с нормална фибула от динозавър от същия вид, както и с човешка такава, със същата диагноза. Заключението е, че костта е от възрастен индивид в напреднал стадий на рак, който вероятно е засегнал и други части на тялото му. Тъй като обаче малкият пищял е открит в находище с други кости от динозаври, се предполага, че там е загинало цялото стадо, вследствие от наводнение.

Д-р Дейвид Евънс, експерт по центрозаврите, уточнява, че най-вероятно този индивид е страдал от наистина тежка форма на злокачествен рак и е много вероятно да е бил в постоянна заплаха от набезите на хищните тиранозаври. Напълно е възможно да е достигнал старини, тъй като тревопасните динозаври обикновено се движат в стада и така се защитават взаимно. Ако живееше сам, сигурно щеше да е намерил смъртта си много по-рано.

Какво представлява остеосаркомът?

Остеосарком е вид рак на костите, който обикновено възниква през второто или третото десетилетие от живота. Той се развива и навлиза много бързо в костта и често засяга други органи, най-вече белия дроб.

Същото заболяване споходи канадския атлет Тери Фокс и принуди лекарите да ампутират частично десния му крак, преди участието му в Маратона на надеждата през 1980.

„Удивително и вдъхновяващо е да видиш как толкова различни специалисти, които диагностицират и лекуват хора, се обединяват да поставят диагноза на динозавър“, казва Сепер Екхтиари, ортопед от университета в МакМастър. Това откритие доказва общата биологична връзка между видовете в животинския свят и подкрепя теорията, че остеосаркомът засяга костите, които нарастват най-бързо.

Първото по рода си проучване върху динозаври създава нов стандарт за поставяне на диагнози за неясни болести по фосилите на динозаврите. С откриването на връзка между човешките болести и тези отпреди милиони години е възможно да се проследи как са се развивали те във времето и как се е променяла генетиката им.

Не е изключено някъде из музеите да са изложени доказателства за много други болести, характерни както за нас, така и за динозаврите, които трябва да бъдат внимателно анализирани още веднъж, с помощта на съвременни аналитични техники.