"Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие" - кратко и красиво от Антон Чехов

Антон Чехов е един от най-значимите автори в историята. Руският гений се очертава като литературен художник с лаконична точност, гмуркащ се под повърхността на живота, за да изкара наяве тайните му чрез героите си. Най-добрите му пиеси и разкази нямат сложни сюжети и са лишени от очаквани, подредени разплитания. Концентриран върху очевидното и тривиалното, геният създава специална литературна атмосфера - лирична, завладяваща. Чехов описва руския живот на своето време, използвайки проста техника, лишена от натрапчиви литературни устройства. 

Чехов е със селски произход. Баща му, макар и бидейки некомпетентен човек, разполагал с немалко художествени дарби - свирел на цигулка, дирижирал църковен хор и рисувал икони. Силната си религиозност и пълната си отдаденост на църквата демонстрирал на практика върху децата си според съвременните обичаи: „Ако не ме риташ, не ме обичаш“ (руска поговорка). Малкият Антон и братята му биват лишавани от сън, за да служат на ранните и късните церемонии в катедралата в родния му град. Макар дългите религиозни пости и преданото спазване на обичаите на църквата да са натоварващо бреме, Антон успява да запази привързаността си към нея. И въпреки че престава да вярва във формалната религия, творецът остава отдаден в познанието за православието. В писмо към свой приятел Антон пише: „Помня детството си като мрачен ден. За мен религията днес е мъртва." Въпреки че стриктната религиозна школовка в детството му оставя противоречиви спомени, също толкова неприятното му въвеждане в образованието обаче далеч няма такъв ефект - Чехов счита образованието за единственото спасение на Русия.

Чехов е смятан за една от основните литературни фигури на своето време. Пиесите му все още се представят по целия свят, а автори от редица жанрове като Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей, Тенеси Уилямс и Хенри Милър биват повлияни от цялостното му творчество.

Чрез разказите си „Степ“ и „Дамата с кученцето“ и пиеси като "Чайка" и "Чичо Ваня", талантливият писател набляга на дълбочините на човешката природа, скритото значение на ежедневните събития и фината линия между комедията и трагедията.

За живота и мястото на хората в него лаконично от великия руски класик: