Сретение Господне и Петльовден – традиции и обичаи

На втори февруари се отбелязват Петльовден – народен празник за здраве и плодовитост на мъжката челяд – и Сретение Господне – един от четирите християнски празници, посветени на Божията майка, наред с Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.

>>> Успение на Пресвета Богородица - традиции и обичаи

Петльовден

Петльовден, познат още като Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, води началото си от времето на турското робство по българските земи. Наречен за празник на мъжките рожби и на мъжкото начало на рода български, Петльовден е свързан със събирането на кръвния данък (девширме) – периодично отнемане на малки момчета християни от родителите им и превръщането им в еничари.

Легендата за Петльовден

Легендата разказва за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да предаде сина си на турците, въпреки заканите им да го убият, заявявайки, че по-скоро тя сама ще го заколи. За да заблуди османците, майката скрива детето си извън селото, след което заколва петел, с чиято кръв опръсква прага на дома си. Стъписани от жестоката майчина постъпка, турците престават да събират кръвен данък от село Еркеч.

Традиции на Петльовден

Основната обредна практика на Петльовден е жертвоприношение на птица – петел, в някои селища непременно черен. Традицията повелява ритуалът да се извършва във всяка къща, в която има момчета. Прието е петелът да се заколи от майката, но в някои селища жертвоприношението се извършва от петелар – момче, недостигнало полова зрялост. С кръвта на птицата се прави кръстен знак на челата на момчетата, както и по вратите на дома. След това жертвеният петел се сварява и раздава на съседите, заедно с кравайчета или парче питка, омесени от жените в къщата.

Освен за предпазване от различни болести, ритуалът се извършва и за плодородие и мъжка плодовитост. Това обяснява и жертвоприношението на петел – птица, която в българския фолклор има многозначна символика. От една страна, петелът се свързва със слънцето, изгрева и настъпването на новия ден, а от друга, е олицетворение на мъжкото начало и оплодителната способност.

На 2 февруари имен ден имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомир, Драгомира, Ралина, Ралин, Радина, Радослав, Радослава, Средко, Средка, Сретен.

Сретение Господне

Християнския празник Сретение Господне, известен още като Зимна Богородица и Вълча Богородица, се отбелязва също на 2 февруари. От него произлиза традицията, според която на 40-ия ден след раждането децата трябва да се въведат в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва.

Самият Исус Христос е занесен от Пресвета Дева Мария и Йосиф в Йерусалимския храм на четиридесетия си ден в изпълнение на Мойсеевия закон, който повелява всяко първородно дете от мъжки род да бъде представено на Бога и откупено според възможностите на родителите му – чрез жертвоприношение на агне, гургулица или два гълъба. По този начин вярващите изразяват благодарността си за избавянето на израелските първородни синове от смъртта, покосила всички първородни рожби – от хора до добитък – в нощта преди излизането на евреите от Египет.

Когато Исус Христос е въведен в Божия храм, в него пребивават пророчица Анна и Симеон в очакване на Спасителя. Симеон, описан в Библията като човек, у когото е Светия дух, благословя Дева Мария и благоговеейки пред рожбата й, изрича пророческите думи: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“.

Паметта на Св. Симеон Богоприемец и на пророчица Анна се чества на 3 февруари – ден след Сретение Господне, когато миряните могат да очакват своята собствена среща с Господа и подобно на Симеон да свидетелстват, че са готови да напуснат света с мир.