В света има милиони цветове. Защо сме назовали само няколко?

от 26 апр 2018г., обновено на 23 авг 2018г.

Хората с нормално зрение могат да виждат милиони различни цветове, но човешкия език ги класифицира в малък набор от думи. В модерната култура, повечето хора използват 11 думи за цветове: черно, бяло, червено, зелено, жълто, синьо, оранжево, розово, лилаво и сиво. Толкова има и в американския английски. Ако сте професионално тласнати към интериорния дизайн или изкуството, вероятно сте запознати със специфичните значения на 50 или 100 различни думи за цветове – като кехлибар, тюркоаз, индиго или тауп. Но това е все още малка част от всички цветове, които сме способни да различим.

Интересно е, че класификацията на цветовете варира значително в различните езици. При племенните култури броят на думите за цветове обикновено е по-малък отколкото в индустриалните общества. Например, докато в английския има 11 думи, които всеки знае, в Папуа Нова Гвинея езикът Беринмо има 5 думи за цветове, а боливийския език на племето Цимане – само 3, които отговарят на черно, червено и бяло.

Най-общоприетото разбиране за разликите се свързва с лингвистите Брент Берлин и Пол Кей. В началото на 60-те години на XX век те събират данни за наименованията на цветовете, които се използват в общо 20 езика. Изследвани са сходствата сред групите термини: ако в е даден език има само два термина, то последните винаги са за черен и бял цвят; ако има трети термин, то той е за червено; четвъртият и петият винаги обозначават зелено и жълто; шестият е за синьо, седмият за кафяво и т.н.

Въз основа реда, според който думите се употребяват, Кей и Берлин твърдят, че някои цветове са по-очевидни за сметка на други. Те предполагат, че културите започват с именуването на основните цветове, като добавят по един нов термин, в ред: така черния и белия цвят са най-осезаеми, след това е червеният и т.н. И докато този подход може да изглежда обещаващ, има някои проблеми с теория, която се базира на вроденото зрение.

Берлин, Кей и екипът им разширяват проучването като добавят данни от 110 племенни езика. Оказва се, че първоначалното им заключение не следва толкова ясно, когато се приложи към набор от данни с подобен размер. Зрителните системи на хората в различните култури до голяма степен са едни и същи: според нативисткия модел на Берлин и Кей индустриализирането не би трябвало да води до разлика в цветовата категоризация, което е явно погрешно.

Друг подход обяснява вариацията при думите за цветове в различните култури на базата на ефикасността на комуникацията. В проучване на Ричард Фютрел и Едуард Гибсън използват 80 цветни чипа, селектирани от системата Мюнсел и равномерно разположени в цветна мрежа. Всяка двойка съседни цветове е еднакво отдалечена по отношение на тяхната вариация. Задачата на говорителя е просто да обозначи даден с цвят с конкретен термин ("червено", "синьо" и т.н.)

"Да предположим, че цвета, който съм избрал е N4. След това трябва да подбера дума, с която да обознача цвета. Думата е "синьо". Ако бях избрал A3 никога не бих го обозначил със "синьо"; или ако избера F4 вероятно ще го означа с "зелено“, а може би с "жълто" и т.н.

Като слушател в мисловния експеримент вие се опивате да познаете кой "физически" цвят имам предвид. Вероятно е да изберете цяла група цветни чипове, който да отговарят на синия цвят. Да кажем, че избирате групата 12 цветни чипа, които се съдържат в колоните M, N и O – при това правилно, след като моят цветен чип е разположен именно техния обхват.

За да стесните обсега разделяте избраната група на половина и се опитвате да познаете избрания от мен цвят отново. Броят на предположенията, които прави идеалния слушател за избрания от мен чип, са базирани на думата, която съм използвал (в случая "синьо") и съответстват на крайния резултат."

Въз основа на този резултат Фютрел и Гибсън могат да категоризират цветовете в мрежата на всеки език. В английския се оказва, че хората могат да изразят топлите цветове (червено, оранжево и жълто) по-ефикасно (само с няколко предположения) отколкото по-хладните – синьо и зелено. В цветната мрежа се вижда, че има по-малко конкуренти за цвят, който може да бъде означен като "червено", "оранжево" и "жълто" и много повече за "синьо" и "зелено". Това е така, независимо от факта, че самата схема е повече или по-малко перцептивно еднаква: цветовете са избрани, така че да покрият по-наситените от цветовото пространство на Мюнсел и всяка група от съседни цветове изглежда еднакво близка, независимо къде точно е разположена в пространството. Гибсън и Фютрел откриват, че тази генерализация е вярна на всеки език за Световното изследване на цветовете (110 езика), като за английски, испански и цимане са проведени по-подробни експерименти.

Според проучването диаграмата показва, че всички езици имат приблизително еднакъв ред – топли цветове в ляво (лесни за изразяване) и по-хладните в дясно (по-трудни за изразяване). Това е така независимо от факта, че езиците в долната част на диаграмата съдържат само няколко основни термина за обозначаване на цветовете, които хората използват последователно, докато езиците в горната част (английски и испански) имат много повече.

В допълнение към това универсално откритие те се опитват да разберат и какво го причинява. Теорията, която според тях най-добре обяснява ефекта се свързва с обектите – нещата, за които искаме да говорим, симптоматично са в топли цветове. Изследователите проверяват хипотезата си чрез база данни на Microsoft, която съдържа 20 000 фотографски изображения на обекти в ясно различими от фона цветове.

Цветовете от изображенията са картографирани върху цветовото пространство от 80 цвята. Оказва се, че действително обектите от снимките са по-често в топли цветове, а фонът – в по-хладни.

Според хипотезата на Гибсън и Фютрел това изобщо не е толкова изненандващо: по-голямата част от обкръжението ни (небе, вода, трева, дървета) е типично в хладни цветове, а обектите като плодове, животни и хора в топли. Освен това в съответствие с теорията, повече термини за цветове навлизат в употреба заедно с индустриализацията, тъй като са подобрени начините за изчистване на пигметни и са въведени нови цветове (както при цветните дисплеи). Създадени са обекти, които се различават само цветово – като "златен" Айфон и такъв в "розово злато". Така хипотезата, базирана на комуникацията, основава произхода на думите за цветове на физическите обекти и вещества и обяснява лингвистичните цветови разлики като зависими от средата.