Насекомото, което боядиса Европа червена

от 09 март 2018г., обновено на 12 март 2018г.

Въпреки че червеният цвят се свързва с греха според Стария Завет, средновековният европейски елит е бил обсебен от огненото багрило, което е смятано за синоним за висок статус. Богатите аристократи са харчели огромни суми, за да получат наситен и дълготраен пигмент, който да използват в боядисването на картини, дрехи и килими. Благодарение на Ернан Кортес те успяват да намерят богат източник на яркия червен цвят в големите пазари на Теночтитлан, сегашната столица Мексико. Мистериозната боя, която се получава като се смачка насекомото кохила, се превръща в една от основните стоки за износ на двете Америки и допринася за трансформирането на Испания в икономическа суперсила.

Насекомото кохила

Докато треската за красив и наситен червен цвят обхваща Европа, гилдиите, отговарящи за боядисването на тъкани, пазят строго тайните си. Обагрянето на материали, като вълна, коприна и памук, изглежда като магическо действие за тогавашните хора, сравнимо с алхимията. Често се са използвани корени или смола, за да се получат приемливи нюанси на жълтото, зеленото и синьото. За направата на имперския пурпурен цвят пък се използва морският охлюв мурекс, който струва повече от теглото си в злато. Яркочервеният и дълготраен пигмент обаче си остава изключително рядък и мъчителен за извличане.

Преди разпространението на боята от кохила, най-често срещаните алени пигменти произхождат от Османската империя и Армения, като единият се е правил от растението брош (смесено с изпражнения от крава, гранясало олио и волска кръв), а другият - от родственик на мексиканското насекомо, изключително рядък за намиране.

Когато конквистадорите пристигат в столицата на империята на ацтеките Мексико, преобладаващият цвят в древния град е червеният. Техниката за производство на боята от кохила е усъвършенствана и прилагана от мезоамериканците още от 2000 г. пр. Хр. Испанската държава бързо разпознава ползата от насекомото и чрез тежки закони и декретиви успява да монополизира пазара за кохила. Кортес и останалите конквистадори се облагодетелстват изключително много на гърбовете на местните мексиканци, които са принудени да добиват колкото може повече.

Когато европейците започват да експериментират с пигмента, жителите на Стария континент са очаровани от наситеността на червения цвят. Към средата на 16-ти век багрите от кохила се използват из цяла Европа, като пазара за мексиканското насекомо се превръща в един от най-печелившите.

Едно от най-красивите приложения на аления пигмент може да се наблюдава в картините на известни художници, като Караваджо, Гоген, Реноар, Рубенс и Винсент ван Гог.


Караваджо и Лопез де Артега представят в картините си една и съща сцена със Свети Томас и Исус Христос, но използват червения цвят от кохила по различен начин.