Проф. Андре Спайсър: Не методите за справяне със стреса, а липсата на стрес прави служителите щастливи

„Служителите в компаниите ще бъдат по-щастливи не когато преминат обучение за справяне със стреса, а когато бъдат ограничени източниците на стрес“, казва Андре Спайсър, професор по организационно поведение от бизнес училище Bayes към Лондонския университет. Според него работодателите прахосват пари и време в организацията на обучения и програми, насочени към личностно развитие, повишаване на осъзнатостта и развитие на по-висока устойчивост.

В опитите си да накарат своите подчинени да се чувстват добре на работното място, те всъщност постигат точно обратното. Защо?

Мерки за подобряване на здравето на служителите

Някои от най-често прилаганите мерки за подобряване здравето на работниците са:

• кампании за ограничаване на тютюнопушенето;
• изготвяне на хранителен режим;
• здравословно меню;
• йога класове и тренировки;
• минивелоергометри под бюрото;
• достъп до приложение за проследяване на физическата активност и качеството на съня;
• консултации с терапевт;
• организирани развлечения на открито и др.

>>> Нездравословна работна среда: Как да прецените нивата на токсичност на работното си място

Над 60 милиарда долара за подобряване удовлетвореността на служителите по света

Спайсър изчислява, че през 2021 г. компаниите по света са инвестирали около 61,2 милиарда долара, за да бъдат служителите им по-щастливи, като прогнозата му е, че инвестицията ще набъбне до 94,6 милиарда долара през 2026 г. Проблемът е, че мерките обикновено са свързани с много сериозни разходи и отнемат време, без обаче да дават поне задоволителен краен резултат. Хората не само че не се чувстват по-спокойни и удовлетворени, но може дори да изпитват по-силни негативни чувства. Проф. Спайсър е на мнение, че не прилагането на инструменти за справяне със стреса, а намаляването на самия стрес би подобрило психичното здраве на служителите.

Методите за управление на стреса са неефективни, а понякога дори по-опасни

Ново изследване на Уилям Флеминг от Центъра за изследвания върху щастието към Оксфордския университет разглежда ефекта от различните методи за управление на стреса и осъзнатост на работното място. Според него нито един метод не постига статистически значима ефективност и не прави хората по-щастливи. Крайните срокове продължават да ги притискат, междуличностните отношения са все така обтегнати, а чувството за принадлежност към компанията липсва. В някои случаи прилагането на мерките има дори обратен ефект. Флеминг установява, че хората, преминали обучение за повишаване на устойчивостта и осъзнатостта например, поставят малко по-ниска оценка на психичното си състояние.

Американско изследване върху служители в логистична компания

Оксфордското изследване не е единственото, което доказва, че инициативите за подкрепа на психичното здраве на работното място не дават добри резултати. Американски учени провеждат рандомизирано контролирано изпитание върху почти 33 хиляди служители, които работят в 160 обекта на голяма логистична компания. Част от работниците са включени в програма за повишаване степента на удовлетвореност, други – не. В първата група доброволците, които са започнали да спортуват, са с 8,3% повече, а онези, които са опитали да редуцират теглото си – с 13,6% повече.

18 месеца по-късно обаче учените откриват, че клиничните показатели на физическото им здраве не се различават от тези на служителите, които не са били включени в програмата. Няма значима разлика и в моделите на здравословно поведение, разходите за здраве, отсъствията от работа, периодите на задържане на едно работно място или представянето.

След три години екипът провежда още едно изследване и установява, че здравословното състояние на двете групи е еднакво.

>>> Как психическият стрес може да повлияе на физическото здраве

Източници на стрес на работното място

Много от практиките, които работодателите смятат, че ще помогнат на служителите, всъщност ги обезсърчават и потискат. Професорът по организационно поведение от Станфордския университет Джефри Пфефър участва в проучване, което разглежда връзката между източниците на стрес и влошеното здраве (и дори смъртта) на работниците. Въз основа на епидемиологичните данни, неговият екип идентифицира десет от най-често срещаните стресори, сред които попадат:

• работа на смени;
• дълго работно време;
• несигурност на работното място;
• дисбаланс между работа и личен живот;
• слаб контрол върху работния процес;
• високи изисквания;
• липса на подкрепа.

Екипът от Станфорд заключава, че гореизброените фактори може да са довели до смъртта на приблизително 120 хиляди души в САЩ, а между 5% и 8% от разходите за здраве в страната може да са резултат от неефективния модел на управление на човешките ресурси.

Как биха могли компаниите да помогнат на своите служители да се чувстват добре?

Според Уилям Флеминг е по-добре работодателите да се фокусират върху структурните аспекти на работата, ако искат техните работници да бъдат щастливи и удовлетворени. Такива аспекти са доброто заплащане, сигурният трудов договор, гъвкавостта и възможността на служителя да управлява работния си график и провеждането на допълнителни обучения.

Кевин Тео и Раши Дхенса-Калон от Лондонския университет стига до подобно заключение, след като анализират инструментите за повишаване степента на удовлетвореност на служителите в Националната служба по здравеопазване на Великобритания. Най-ефективни се оказват облекчаването на административните процедури, съкращаването на служебните срещи, оптимизирането на графиците и психологическата безопасност (липсата на страх да се поемат рискове и да се изразява мнение).

Фокус върху качествата на преките ръководители

Аманда Гудмол от бизнес училище Bayes към Лондонския университет е открила един от начините за подобряване психичното състояние на служителите и това е правилният подбор на преки началници и инвестиция в развитието на техните управленски качества.

Повечето компании не само че не правят служителите по-щастливи и удовлетворени, а точно обратното. Голяма част от прилаганите методи за преодоляване на стреса са напълно безполезни, а понякога дори вредни. Добрата новина за мениджъри и служители е, че все пак има решение. То обаче не се крие в различните инициативи, а в намаляването на стреса, който обикновено причиняват твърде сложните системи на работа и зле обучените ръководители.