Петранка Кузманова-Dragonfly: "Не творя заради признанието, а заради магията от процеса и удовлетворението от добре свършена работа"

За изработването на играчки и декорации като изкуство, духовно преживяване, личностно усъвършенстване и себеизразяване, за важните неща в живота, за следването на личната легенда и за водните кончета разговаряме с Петранка Кузманова – лицето и ръцете на работилницата Handmade with love by Dragonfly, доброволец в Сдружение Зачатие и човек с всестранни интереси, усет към красивото, респектираща трудоспособност и решителен дух. Една жена от Хасково, за която необходимостта да бъде съзидателна, да бъде полезна, да дарява радост и любов и да отстоява ценностната си система, чиито крайъгълни камъни са алтруизмът и човечността, са неизчерпаеми източници на енергия и вдъхновение.

В навечерието на Коледа бихте искали да се срещнете именно с човек като нея, за да си върнете вярата в доброто у човека и да получите така необходимия стимул да реорганизирате ежедневието си и да дадете шанс на творческото, което почти всеки човек носи у себе си. За нас е чест да сме платформата, чрез която изкуството и посланията й, ще достигнат до още по-широка аудитория.

Framar.bg: Представете се – професия, семейно положение, занимания, на които най-често посвещавате свободното си време.

Петранка Кузманова-Dragonfly: Работя като сътрудник в отдел доставки и спедитор в частна фирма, с основна дейност материално-техническо снабдяване на фирми и граждани на територията на страната. През свободното си време изработвам играчки и декорации от естествени материали. От доста години съм доброволец в Сдружение Зачатие, като съм координатор за хасковски регион. Успоредно с всичко това съм и ПР на филмов проект за тракийските бежанци.

Щастливо омъжена съм. Със съпруга ми сме заедно от почти 9 години.

Кои са най-важните неща в живота ви? Вие сте духовна личност и участвате активно в различни обществени каузи. Разкажете ни нещо повече за темите и проблемите, които ви вълнуват и с които сте съпричастни.

Най - важното нещо в живота ми е семейството! Истинските и ценните неща за мен са любовта, щастието, приятелството, доверието и свободата. Когато човек е щастлив, когато има приятелско рамо, на което да се опре и знае, и се чувства обичан, тогава неговият живот има смисъл.

Сдружението, в което съм доброволец, е първата организация на хората с репродуктивни проблеми в България. „Зачатие” посредничи между институциите, пациентите, специалистите, медиите и всички заинтересовани страни, предоставя актуална и адекватна медицинска, правна и административна информация на пациентите и защитава интересите им. През 2008 „Зачатие” организира мълчалив поход с празни бебешки колички пред НДК и паралелен протест във Варна. Благодарение на това и с подкрепата на други НПО, на следващата година беше създаден Фонд асистирана репродукция, който и до днес подпомага безвъзмездно с 3 опита ин витро всяка двойка, отговаряща на условията.

Голяма част от времето ми е заета с проект за игрален филм за тракийските бежанци. Идеята ме грабна от самото начало. Почувствах се съпричастна. Аз самата съм потомък на тракийски българи и усетих, че имам с какво да допринеса за каузата. Отделям много време, чувствам се съпричастна и не щадя сили за реализацията. Доставя ми и голямо удоволствие, както и силно чувство на удовлетвореност.

Кога посягате към любимото си хоби – да творите играчки и декорации от филц (пресована вълна), плат и естествени материали?

Всяка свободна минута. Трудно съчетавам работата с хобито си. Често се случва да творя до 2 – 3 часа след полунощ.

В каква степен го правите чисто за удоволствие, и доколко вече се е превърнало в работа (основна или второстепенна).

Правя го най-вече за удоволствие. Играчките и декорациите са основно за подаръци и благотворителност. Този труд в България не се цени и това май е единствената причина да не се е превърнал в основна работа. Харесвам идеята, работата на един човек да носи най-вече удоволствие… Тези хора живеят дълго, щастливи са и намират смисъл в живота си всяка една минута!

Притеснявате ли се, когато работите за клиент (по поръчка)?

Старая се да изпипвам всеки детайл, но винаги остава притеснението, дали клиентът ще остане доволен.

Искате ли подробно описание на крайния резултат или отстоявате авторските си виждания и моментното вдъхновение?

Оставям се на вдъхновението, но и се съобразявам с изискванията на клиента. В случаите, когато не работя нечия поръчка, не знам какъв точно ще е крайния резултат, но най-често се получава много добре.

С какво сте се захванали за Коледа? Какви материали ще използвате и от къде черпите вдъхновение?

За Коледа ще има играчки за елха, декорации за дома и празничната маса.

Вдъхновяват ме съпруга ми, близките ми, добрите хора, дребните прояви на добросърдечност и милосърдие. Понякога черпя вдъхновение и от най-малките и незначителни неща.

Изкуствена или естествена елха ще сложите у дома и имате ли конкретни мотиви за избора си?

Против съм отсичането на дървета. Хората, вместо да купуват такава елха, могат да занесат у дома с корен, така след празниците ще я посадят някъде. Същото важи и за големите дървета от този вид в центъра на всеки град. Много по-добре ще е, ако се посади иглолистно дърво и се украсява всяка година. В моето семейство естествената елха е на вилата, у дома ще е изкуствена.

Обичате ли да експериментирате и как се запознавате с нови техники и методи? Търсите ли съвети и инструкции в интернет?

Всеки артикул е експеримент. В почти всички случаи в процеса на работа в съзнанието ми изплуват нови идеи. Съвети и инструкции до момента не съм търсила, работя по усет. Не се водя от крайна визия, а от процеса на изработка.

Вие самата имате ли заснети клипчета и бихте ли искали да предадете знанията и идеите си на други ентусиасти?

Клипчета нямам, но в бъдеще най-вероятно ще запиша. Имам много идеи, но в момента няма как да ги осъществя, тъй като са времево несъвместими с основната ми работа.

Смятате ли, че влечението към приложни изкуства е присъщо на по-духовните и по-съзидателни личности?

Определено да.

А мислите ли, че тези занимания имат терапевтичен ефект срещу стреса и негативното въздействие на условията, в които живеем?

Да, със сигурност имат. Изпитано е.

Как бихте се опитали да насърчите начинаещите да посветят свободното си време – лукс за всеки работещ човек – именно на това занимание?

Това е нещо, което се върши с желание и много фантазия. Колкото и да убеждавам някого, че ще се почувства прекрасно след изработване на една играчка, убежденията ми биха останали празни думи, ако той самия не усети удоволствието от творческия процес.

Какъв тип консумативи и материали трябва да има човек, за да започне?

За артикулите, които изработвам, са необходими филц, вълнени конци, памучни платове, игли, вата, ножици, мъниста, копчета и всякакви други аксесоари за декорация. Материали събирам повече от година.

Кои са естетичните норми и правила, от които се ръководите? Имате ли любими цветове, форми, тип материали за декорация? Какъв вид техники съчетавате? Кои ваши оригинални хрумвания смятате, че превръщат в уникати нещата, които правите?

Експериментирам с всичко, залагам на естествени материи. В любимо се превръща всичко, което ми носи радост и удовлетворение.

Пътувате доста в и извън страната – кои места са ви впечатлили най-много и с какво?

Обичам да пътувам! Почти във всички страни, в които съм била, е много приятно. Паркове, градини, улици – всичко се поддържа. Местата, на които мога да ходя многократно, са Гърция, Милано, Венеция,Париж… Извън пределите на страна ни хората са по-мили, по-отзивчиви, по-добронамерени и по-позитивни. Ясно ми е, че начинът им на живот е различен от нашия и че това донякъде е причината, но всички ние можем да се опитаме да бъдем по-добри, по-усмихнати…

Какво бихте искали да се промени в нашата родна действителност, за да поискат хората, напуснали България, да се завърнат?

Прекалено много промени са нужни за съжаление – сигурност, работещо законодателство, перспектива за работа, добри доходи… Нещо, което изглежда нереално сега, но в близко бъдеще - кой знае.

Познавате ли българските фолклорни и културни традиции и най-високи достижения и доколко сте повлияна като естетика и светоусещане от тях?

Уважавам българското. Чувствам се горда от това и винаги съм ценяла високо нашите фолклор, традиции, корени, народопсихология.

С кои ваши лични постижения се гордеете най-много и какви цели сте си поставили занапред?

Горделивите не са сред предпочитаните от мен хора. Земен човек съм и всяка победа си е лично за мен. Точният израз е „удовлетворение от добре свършена работа”, а не „гордост от постижение”!

Нямам цели, ако мога да го кажа така - единствената ми цел е да изпитвам същото удоволствие и след години, както в началото, когато се роди идеята за това начинание.

Кое е най-важно за този вид творчество - търпението, постоянството, сръчността, талантът? Може би да разбиете тези компоненти по проценти?

От всичко по равно. Бих добавила и желанието, ако го няма дори и при наличие на останалите, няма да се получи.

А повече като занаят или повече като изкуство го определяте?

Изкуство. Така го чувствам. Със занаят човек си изкарва прехраната. А при мен водещи са магията от процеса и удоволствието от крайния резултат.

Кои умения и качества развива в най-голяма степен и защо смятате, че е важно човек да ги притежава? Кое е най-голямото признание, което сте получавали досега.

Не мисля за признания и степенуването им. Когато си пред иглите, плата и конеца, тези усещания за чужди. Не знам какви качества са нужни на един човек да върши нещо любимо и да упражнява своето хоби. Мисля, че е до вътрешна нагласа, до усет.

Откъде и как може да поръча и закупи човек творчеството на Dragonfly?

Заявка може да се направи с изпращане на лично съобщение във Фейсбук, страницата се казва Handmade with love by Dragonfly, на e-mail: petrankakuzmanova@gmail.com и на телефон 0887 096070.

А защо се нарекохте Dragonfly? Някакъв по-специална символика ли крие за вас водното конче?

Буквалният превод на Dragonfly е Драконова муха. Това идва от мита, че водните кончета са били дракони някога. Водното конче, в почти всяка част на света, символизира промяна и промяна в перспектива на самореализирането, промяна, която в основата си е умствено и емоционално съзряване, разбиране за дълбокия смисъл на живота. То олицетворява трансформацията и любовта. Водното конче е целеустремено, спуска се, дерзае, преследва, стрелва се във въздуха, бди... Красиво е, но може и да е агресивно - отстоява позицията си. Изключително гъвкаво и адаптивно е. Силата, щастието и куражът са в него.

Имах преживявания в живота си, приятни и не толкова, нуждаех се от нещо ново, а точно това олицетворява водното конче. Тогава, някак от само себе си започнах да творя, в началото дори нямах нужните материали. Това мое хоби всъщност е мечта от преди 20 години.

Коя е последната книга, която прочетохте и защо точно нея? Споделете същото за филми, музика, театрална постановка и изобщо събития от културния живот у нас.

На финала на "Захир" от Паулу Коелю съм, подарък от приятелка за рождения ми ден. Обичам да чета художествена литература и книги за личностно усъвършенстване.

Нямам време за филми, не гледам често, защото все по–рядко попадам на качествени продукции. Виж, музика винаги ми е приятно да слушам. Стойностните стилове за мен са поп, рок и класическа музика. Но най-много се вълнувам от музиката на самия живот – със своите пикове, падове; силни и слаби моменти; неговата енергия от звуци и миговете на дълбока тишина. Минутите, в които звукът му те кара и да се смееш, когато ти е тъжно, и да бършеш сълзи в радостните му мелодии. Накрая, когато завесата падне, искам да мога да кажа „Чух един неповторим концерт!”

Ако имахте възможност да се срещнете с министъра на културата, какви предложения бихте му дали? Кои сектори се нуждаят най-спешно от реформа, за да бъдат насърчени и мотивирани българските артисти да създават творчеството си тук и да го ориентират към българската публика?

Не обичам политиката. Особено в България, не бих говорила с който и да е министър, дори и да ме заговори.