Притча за богатството на любовта

Един мъж имал куче, което умряло. То било особена порода с потекло и затова той много го обичал. Кучето не било обикновено за своя стопанин, тъй като било резултат от поколения развъждания. В мъката си мъжът се върнал в същия магазин, от който купил кучето и поискал нещо още по-специално, за да забрави предишното.

Собственикът му казал:

- Никакъв проблем. Имам едно изключително рядко куче, което ще ти струва много евтино!

Показал му кучето и то наистина било прекрасно. Имало очи пълни с обич и някак философско изражение, а тялото му било красиво и атлетично.

Тогава мъжът, без да се колебае казал, че ще плати всяка цена, а собственикът му отвърнал:

- Кучето съвсем не е скъпо. Всъщност, то е най-евтиното в магазина, но има много по-скъпи ако желаете.

Мъжът се огледал, но видял, че останалите не били нищо в сравнение с евтиното. Тогава попитал с недоумение защо кучето е толкова евтино.

- Първо го купете и тогава ще разберете. – уверил го собственикът.

Мъжът купил кучето почти като подарък. Дори улично куче не било възможно да получиш за подобна цена. Довел го вкъщи.

На сутринта мъжът огледал наоколо, но кучето го нямало. Търсил навсякъде, но то просто не било у дома му. Къщата била заключена.

Върнал се мъжът в магазина и какво да види – кучето стояло на старото си място.

- Сега разбирате ли защо кучето е толкова евтино? То винаги се връща. Продавал съм го хиляди пъти, но то винаги се връща при мен. Все пак искате ли го?

Мъжът попитал:

- Но какво ще остане за мен, ако то винаги се връща при вас?

Прочитайки тази история на мен ми хрумна само едно нещо, понеже не притежавам куче, но от време на време покрай мен минава по някое напълно безплатно.

Да обичаш не струва нищо, но винаги се връща хилядократно. Ставаш все по-богат и по-богат. Това е особен икономически закон на съществуването.

Не, мислите ли?