Поетесата Ерика Лобърг: Напълнях, но знам, че мога да отслабна отново

Ерика Лобърг завършва Колумбийския университет. Днес е известна като поет и автор на няколко книги. Ето какво разказва тя за постоянната си борба с излишните килограми, депресията, осъзнаването и житейските решения.

Двойно повече болни от анорексия по време на пандемията

„Един ден, докато чистех жилището си, чух статистика в новините, според която броят на хората с депресия, тревожност и хранителни разстройства продължава да расте. Спрях се и се заслушах, когато съобщиха, че все по-често в болница се настаняват пациенти, които имат проблеми с храненето. Оказва се, че броят на болните от анорексия по време на първата вълна на COVID-19 се е удвоил, а хоспитализираните поради същата причина са три пъти повече.

През целия си живот съм се борила с килограмите си. Макар да нямам поставена диагноза за хранително разстройство, всеки ден ме спохождат мисли за това как изглеждам, че съм дебела и трябва да променя хранителните си навици.

Суетата на големия град

Родена съм и съм израснала в Лос Анджелис. Учих в училище, където имаше само момичета. Можете да си представите колко важно е на такова място да бъдеш слаб. След това постъпих в колеж в Ню Йорк Сити. Град, в който богатството, външният вид и слабата фигура са издигнати на пиедестал.

Откакто се помня, теглото ми варира в широки граници. Всъщност дори и сега се сблъсквам със същия проблем. Да, приела съм факта, че постоянно мисля за килограмите си, но това е част от мен самата, от моята индивидуалност. Част, с която се налага да живея постоянно. Начинът ми на живот се променяше под влиянието както на субективни фактори, така и на външни причини. COVID-19 не беше изключение. А всяка промяна беше равносилна на колебания и в теглото.

„Първият въпрос, който си зададох, беше „Ще напълнея ли“

Когато разбрах, че е добре да останем у дома, за да ограничим разпространението на коронавируса, се притесних и си зададох неизменния въпрос: „Ще напълнея ли?“. Признавам си, страхът ми да не кача още няколко килограма беше първото нещо, което ми мина през ума. Веднага реших, че ще се запася със здравословни продукти и ще следвам строг хранителен режим, за да се адаптирам към „новото нормално“. Истината е, че няма нищо нормално в това да закусваме броколи на пара с чаша вода. Но не се отказах от плана си. Беше ясно, че толкова драстична промяна не е нито реалистична, нито пък осъществима в дългосрочен план.

Ограничих излизанията, което обаче имаше някои негативни последици за мен: започнах да се храня нездравословно, гледах основно телевизия и нямах почти никакво физическо натоварване. Комбинацията от тези три фактора доведе до неизбежно напълняване. Чувствах се така, сякаш се случи само за един ден. Буквално не можех да се позная на снимката от шофьорската си книжка. От там ме гледаше друг човек. Толкова се ядосах, че на гърба на снимката отпреди 10 години, когато бях слаба, залепих нова. Случваше ми се да се усъмнят, че снимката на личната ми карта е наистина моя.

„Сравнявам се със себе си и с никой друг“

Искам да уточня, че не прекарвам много време в социалните мрежи и нямам навика да се сравнявам със слабите. Сравнявам се със самата себе си, когато имах стройна фигура. Можем да избягаме от социалните медии, като променим настройките си и филтрираме информацията, която достига до нас, но не можем да избягаме от предишното си Аз. И, все пак, аз се познавам. Зная как реагира тялото ми, зная слабите си места и как да водя вътрешните си битки.

Моята саморазрушителна сила

Наясно съм, че мога да бъда саморазрушителна, особено когато се справям и се чувствам добре. Тогава съм най-уязвима. Тогава излизам извън релси. Започвам да пропускам тренировките, прекалявам с храната или правя нещо друго, което нарушава баланса в живота ми. Радвам се, че познавам себе си и своите слабости, защото съм подготвена за грешките, които ще допусна.

Най-трудно е да осъзнаем кои са слабите ни места

Всеки ден водя борба да надвия другото си Аз. И най-силният ми коз е, че съм честна със самата себе си. Да, мога да се храня целесъобразно и да спортувам. Надявам се с времето да се върна към нормалния си ритъм и да възстановя теглото си. Това обаче е най-лесната задача. Трудно е да разберем кои наши действия и навици ни вредят и да се научим да стоим далече от тях. Нямам намерение да се храня по начин, който смятам за невъзможен – риба тон с лимон например. Безспорно бих отслабнала, но знам, че ще бъда и нещастна. Нямам намерение и да се излежавам с часове, да гледам телевизия и да ям вредни храни, защото след това ще съм разочарована от изборите си. Накратко, няма да променя поведението си за една нощ. Сигурна съм в едно – познавам се и мога да предвидя препятствията по пътя си. Не ми се случва за първи път.

Напълнях след лечение с литий преди десетина години, когато страдах от депресия. Тогава също имах чувството, че съм качила всички онези излишни килограми само за едно денонощие. Но успях да се справя и да изляза цяла от ситуацията.

Така че, не съм дебела по принцип, а само днес. Е, чувствам се дебела. Наистина не усетих кога се случи всичко. Затова си дадох обещание да се променя. Животът ми ме е научил, че и това ще мине. Ще отнеме време и ще трябва да положа немалко усилия, но съм се справяла преди, ще се справя и сега.“