Необикновената история на един социален експеримент

Когато пристига в колежа през не толкова далечната 1980 г., Робърт Шафран не полага никакво усилие, за да се сдобие с нови приятели. Нещо повече, колегите му изглеждат необичайно ентусиазирани от неговото присъствие – момичетата се хвърлят на врата му с целувки, а момчетата го потупват по гърба. С една малка особеност обаче – всички настояват да го наричат Еди.

Съквартирантът му Майкъл Домиц успява да му обясни какво се случва. Оказва се, че предишната година е споделял стаята си с момче на име Еди Галън, което впоследствие се мести в друг колеж. Еди и Робърт изглеждали несравнимо подобни – не просто имали една и съща форма на лицето и косата, но и според Домиц се изразявали по еднакъв начин. Затова и първоначалното предположение на всички, които познават Еди, е че той се е завърнал в окръг Съливан.

Когато Домиц открива, че и двамата мъже са осиновени и родени на 12 юли 1961 г., нещата започват да се избистрят. Той решава, че трябва да ги събере заедно. При срещата си Робърт и Еди установяват, че говорят и се смеят по един и същ начин, имат идентични рождени белези и IQ - 148. Дори използват сходни техники в бойните спортове, които тренират.

Вестници и предавания са очаровани от трогателната история и бързат да я отразят. Но тогава случаят става още по-необичаен. Дейвид Кеймън, студент в друг Нюйоркси колеж, попада на новината във вестника, където са изложени снимки на момчетата, и се свързва със семейството, за да ги увери, че изглежда точно като тях. Скоро става ясно, че момчетата са били четиризнаци, но едно от бебета е умряло при раждането.

Агенцията по осиновяването разкрива, че Робърт, Дейвид и Еди – родени в този ред в рамките на 27 минути един от друг – са разделени скоро след раждането им в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Историята провокира създаването на документалния филм "Тримата еднакви непознати", който разказва как радостта на братята, че са се намерили, е помрачена от откритието, че са участници в странно социологическо проучване, за което никой от тях не подозира.

Дейвид (в ляво), брат му Робърт (в средата) и режисьора на "Тримата еднакви непознати" Тим Уардл

Момчетата са ужасно развълнувани откритието си – те пушат една и съща марка цигари, обичат италианската храна и по-възрастните жени. Разбира се, случаят получава висока медийна популярност. Робърт споделя, че след събирането с братята си е изпитал радост, каквато не е имал в живота си от много време.

Чаровни и усмихнати, братята се превръщат в телевизионни знаменитости. Първоначално имат участия в клубната сцена на Ню Йорк, където срещат Мадона и осигуряват участието си във филма "Отчаяно търся Сюзън" от 1985 г. Те дори имат собствен комедиен сериал "Cheers", за създаването на който посещават уроци по актьорско майсторство. Момчетата се прехвърлят в един и същи колеж, където изучават международен маркетинг и споделят апартамент в Ню Йорк.

Имиджът им е помрачен от обвинението на Робърт в непредумишлено убийство, поради участието му в обир, в който 83-годишна жена е пребита до смърт с железен лост. Съдията обаче намира ролята му в престъплението за минимална и наказанието му е да работи в продължение на 5 години всеки уикенд в дом за деца в неравностойно положение.

Макар тримата братя да се възползват изцяло от своята популярност, те твърдят, че в действителност имат много силна връзка и това не е просто някакъв търговски трик.

По статията работи: Наталия Тотева
Източник: dailymail.co.uk