Социален експеримент: Какво изпитва една майка, когато вижда бебето си за първи път

Журналистката Емили Кларк разказва какво е изпитала, когато вижда детето си за първи път. Тя решава да направи социален експеримент, като попита за чувствата и емоциите от появата на бъдещия им наследник жени на различна възраст и с различни професии.

След като акушерката ми подаде дъщеря ми за първи път, не се почувствах щастлива. Бях ужасена. Тя изглеждаше много по-малка и по-уязвима, отколкото си представях. Усетих, че е част от мен, но не почувствах нищо друго. Изпаднах в ужас, че няма да мога да се грижа за този мъничък непознат, който се нуждаеше от мен толкова много. Тогава дойде паниката: "О боже, вече е твърде късно. Не мога да я натикам обратно в корема си, където знам, че няма да я счупя." Това бебе ме беше превърнало в майка, но аз нямах представа как да му бъда майка. Не очаквах да се чувствам по този начин, когато ми подадоха дъщеря ми, която очаквах с нетърпение след две години в опити да забременея.

Мислех си, че днешните майки са изпълнени с радост и щастие при появата на новия член в семейството. Ако тогава знаех, че нещата невинаги стоят по този начин... Истината е, че няма "правилен" начин как да се чувствате. Всички сме различни. Първоначалните емоции са временни и отминават бързо.
Говорих с някои майки за техните реакции, когато виждат бебето си за първи път.

Сали Бънкъм, майка на две деца, създател на детски сайт

"Спомням си много ясно един момент. Беше четвъртата вечер, след като родих първото си бебе. Нямаше как да спя спокойно, тъй като кърмех малкото. Бях будна и седях изправена на болничното легло около 4 часа. В онзи момент осъзнах колко нелепо е кърменето. Не можех да си обясня защо ми е толкова трудно. Не би ли трябвало това да е най-естественото нещо на света? Имаше огромна буря навън и от 13-ия етаж на болницата виждах светкавиците. Спомням си, че внезапно се почувствах като преродена и осъзнах реалността, тежестта и отговорността, че съм майка. Ако не можех да кърмя, как по-дяволите щях да се справям занапред?"

Н. Симъндс, майка на две деца, писател

Първият път, когато ми дадоха бебето, всичко беше толкова нереално. Не можех да повярвам, че държа това същество в ръцете ми. Казах си колко странно е да я видя как изглежда, след като я "познавам" в корема ми в продължение на девет месеца.

Кристин Уоткинс, майка на едно дете, художник

"Аз се засмях. Очаквах да плача от щастие или да се отпусна и да въздъхна, но не, просто избухнах в смях. Беше толкова сюрреалистично - това същество ме беше оставило да чакам почти 10 месеца и аз бях щастлива, облекчена и просто завладяна от всичко това."

Гейл Хофер-Лойбъл, майка на две деца, блогър

Когато за първи път видях второто си дете, си помислих, че прилича на чужденец или дори на гоблин (приказни същества от фолклора и фентъзи литературата). Сега е красиво дете, но няма да отрека, че изглеждаше нелепо като новородено. Нямаше как да не се смея.

Луси Марсдън Роджърс, журналист

"Секциото ми бе изместено за по-ранна дата и наистина не бях готова психически за появата на бебето. Чух как лекарят ми каза "Всичко е наред, имате прекрасно момченце". След като ми го сложиха на гърдите, аз си казах "това бебе е много сладко, но не е моето". Отне ми повече от един час в стаята за възстановяване, преди да отпаднат подозренията, че това всъщност е моето бебе. Ако майките се чувстват глупаво, то това е супер. Ако си мислите "какво по дяволите направих?" - това също е добре. Ако не можете да спрете да се усмихвате от радост- това е добре! Ние не сме родени майки. Нашите бебета ни учат как да бъдем майката, от която те се нуждаят.

По статията работи: Илияна Стоянова

Източник: metro.co.uk

Снимки: pixabay.com