Мълчаливото страдание на бащите, преживели психологическа травма след тежко раждане на майката

Хиляди мъже страдат от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), след като са били свидетели на тежките раждания на собствените си деца. Данните сочат, че в следродилния период бащите са 21 пъти по-застрашени от самоубийство. Липсата на организации, които да им оказват нужната подкрепа, ги принуждава да търсят свои начини да се справят със стреса.

Стив и Марк са двама от тези бащи. Надяваме се, споделяйки историите им, да помогнем на много други като тях да намерят верния път и да преборят негативните емоции след появата на новия член на семейството.

„Бебето се роди бързо, но се получиха някои усложнения при съпругата ми – част от плацентата остана в нея. Лекарите опитаха да я извадят, но не се получаваше, а времето течеше. Губеше много кръв и това наложи да я оперират, за да извадят плацентата възможно най-бързо. Не очаквах да се стигне дотам – наоколо се суетяха и бързаха хора, караха ни да подписваме разни формуляри, с които да дадем съгласието си за извършване на хистеректомия (отстраняване на матката). Помня, че се сбогувах със съпругата ми така, сякаш никога повече нямаше да я видя. Когато я изведоха, останах сам с бебето в изцапаната с нейната кръв стая“, разказва Стив Уайт.

Случаят на Стив не е изключение. Според статистиката 5% от мъжете се оплакват от симптоми, характерни за ПТСР, след като са присъствали на раждането на детето си. Живите раждания в Англия и Уелс през 2021 г. са 625 008, което означава, че над 31 000 бащи са засегнати само в рамките на година.

Наскоро публикуван доклад на Комисията по качество на здравното обслужване разкри, че две от пет родилни отделения в Англия не осигуряват нужните услуги на родилките и техните бебета, което е предпоставка за повече усложнения, а оттам и за по-силен стрес при бащите, решили да присъстват на раждането.

1 от 10 мъже изпитва тревожност 6 месеца след раждането

Да виждаш, че партньорът ти страда и в същото време да си напълно безпомощен, със сигурност се отразява негативно на психиката, но въпреки това остава проблем, който рядко се обсъжда. Един от десет мъже проявява симптоми на тревожност или депресия през първите 6 месеца след раждането на бебето, а броят на бащите, които отключват депресия през първата година, е два пъти по-голям от този сред останалите хора.

Марк Уилямс участва в кампании за подобряване здравето на мъжете и жените след раждането, след като 18 години по-рано неговата съпруга получава усложнения и се налага да роди със спешно секцио. Той си спомня всяка подробност от онзи важен ден: „След 22 часа с контракции, трима лекари влетяха в залата и ми казаха, че ще се наложи цезарово сечение. Това беше единственият път, когато получих паник атака. Не знаех какво се случва и може би затова си задавах най-страшния въпрос: „Дали няма да загубя жена си?“

Според д-р Андрю Майърс, психолог и експерт по травмите при бащите след раждане на дете, именно липсата на достатъчно информация определя дали един човек ще развие или не посттравматично стресово разстройство. Обикновено майката знае какво трябва да прави и какви физически и емоционални последици да очаква, за разлика от своя партньор.

Как да съм сигурен, че съм добре?

Съпругата на Стив Уайтс е оперирана успешно, но на следващия ден бебето отказва да се храни, не реагира на външни стимули и е с подут стомах. Екипът решава да ги прехвърли в интензивното отделение на педиатрична болница за допълнителни изследвания. Мъжът признава, че се е притеснявал кога ще може да се върне на работа, тъй като той е осигурявал прехраната на цялото семейство, а и имат друго, по-голямо дете, което също се нуждае от грижи и внимание.

Новороденото е диагностицирано с болест на Хиршпрунг, рядко заболяване на червата, което изисква дълго наблюдение в болница и операция. Като много други мъже, Стив е наясно, че от него се очаква да бъде силното рамо, подкрепата, от която любимите му хора имат нужда в момента. Как обаче да се съхрани, за да може да бъде полезен за най-близките си?

Бащата опитва да се справи с травмата, като спортува и разговаря с приятели, но натрапчивите мисли не му дават мира. Понякога получава видение, че стои на перон на жп гара, а децата му падат от влак, който ги прегазва. Стив вярва, че реакцията му е отражение на неговата тревожност заради наближаващата дата за операция на новороденото. Той признава, че може би е трябвало да потърси професионална помощ, но му е било трудно да се организира, тъй като е бил твърде зает – с работата си, с грижите за семейството и посещенията в болницата.

„Очаквах, че ще преливам от обич към бебето, а всъщност бях безчувствен“

Мишел, съпругата на Марк, е една от 30 000 жени, които всяка година развиват ПТСР след раждане. Тя се чувства толкова зле, че обмисля самоубийство. За да не нарани крехката й психика, мъжът години наред крие терзанията си. Спомените обаче не го напускат. Те го връхлитат неочаквано и с пълна сила. В такива моменти той „сякаш отново е там, усеща миризмата, чува звуците, вижда какво се случва“.

Марк споделя, че не е можел да изпита никакви емоции. За разлика от депресията, когато човек е потиснат, при ПТСР емоциите просто липсват – щастие, радост, любов, емпатия, дори гняв.

Склонност към самонараняване

Бащата разказва още: „Очаквах, че ще преливам от обич към бебето, а всъщност бях безчувствен. Промених се. Започнах да пия по-често, сбивах се с непознати на улицата. Вероятно съм искал да се самонараня. Предизвиквах околните, за да ме ударят и да ме заболи. Така щях да имам обяснение за болката вътре в мен.“

Марк смята, че част от проблема се дължи на нежеланието на мъжете да говорят за чувствата си. Той например никога не е обсъждал въпроси, свързани с психичното здраве, със своя баща. Когато е бил напрегнат, той му е предлагал да отидат да изпият по една бира. Така всъщност го е научил да се справя с негативните емоции, но по нездравословен за него начин. Неслучайно мъжът започва да пие след появата на второто му дете.

>>> Следродилна депресия: признаци и симптоми

Механизми за справяне

Според Майърс мъжете по-често избират опасни механизми за справяне с трудностите. Чрез здравословните механизми човек опитва да разбере какво се случва, осъзнава, че вината не е негова и накрая намира правилния път да продължи, а чрез негативните той игнорира проблема или предприема опасно за здравето му поведение като злоупотреба с алкохол или наркотици.

Възможно е симптомите на ПТСР да се проявят няколко месеца по-късно, когато бащата вече се е върнал на работа и е по-малко вероятно някой да ги забележи. Майърс добавя: „Има случаи, когато бебето е в отделението за неонатални грижи или в интензивното, а от бащата се очаква да се справя както преди на работното си място.“

Пандемията също дава своето отражение върху психичното здраве на родителите. Марк споделя, че мъжете се допускат в родилната зала чак когато наближи моментът бебето да се роди и трябва да излязат до един час след това.

Мълчанието не помага на никого

Проблемите, свързани с психичното здраве на родителите след раждане на дете, могат да доведат до отдръпване на бащите и да ги направят по-раздразнителни, дори гневни, ако не се разрешат навреме. Когато напрежението се натрупа, страдат отношенията между партньорите и е възможно да се стигне до домашно насилие, негативни модели на родителство (нежелание да се ангажират с отглеждането на детето например) и твърде строга дисциплина. За щастие, Марк изгражда силна връзка с новородения си син, но отношенията му с неговата съпруга са силно влошени. „Понякога лъжех, че отивам на работа, а отивах в гората, спях по цял ден в колата и се връщах у дома. Депресията ме превърна в най-големия лъжец, но не исках Мишел да разбира, за да не се почувства зле отново“, признава мъжът.

В края на 2018 г. Националната здравна служба на Англия съобщи, че мъжете също имат право на изследвания, с които да проверят дали са в добро психично здраве, но само в случаите, когато съпругите им са изпратени от личния лекар за консултация с психолог. Марк Майърс смята, че така се пренебрегват всички бащи, които развиват психичен проблем, въпреки доброто състояние на майките.

>>> Питър Дайвърс за следродилната депресия при мъжете: „Най-мрачният период от живота ми“

Какво могат да направят бащите

Данните сочат, че самоубийството е най-честата причина за смърт сред мъжете под 50-годишна възраст, а в периода непосредствено след раждането на бебето, те са 21 пъти по-застрашени да опитат да сложат край на живота си. Проблемът е много сериозен и изисква бърза намеса. В какво да се изразява тя обаче?

Майърс пояснява: „Родителите трябва да бъдат информирани и добре подготвени за различните сценарии. Те трябва да имат набор от техники, с които да се справят с трудните периоди. Бих ги посъветвал да попитат близки и приятели, които вече имат дете, през какви трудности са преминали и как са ги преодолели. Моралната подкрепа е много важна.“

Марк успява да се излекува от депресията с помощта на антидепресанти и консултации с терапевт. Малко по-късно във фитнес залата се заговаря с друг баща, който също не е успял да преодолее травмата, свързана с тежкото раждане на съпругата му, и за пореден път се уверява, че не е единственият.

За Стив особено полезна се оказва работата към Асоциацията на хората, преживели психологическа травма след раждане на дете. Оказва се, че това, което той търси там – група за взаимопомощ, не съществува, и решава сам да я създаде.

Майърс съветва всички мъже, които все още страдат от натрапчиви мисли, свързани с раждането, да потърсят помощ и да не забравят, че не са сами. Добре би било да поговорят с приятел, който наскоро е станал баща. Мълчанието е единственият сигурен начин, че няма да се справят.