Личната борба на принцеса Даяна със следродилната депресия

Следродилната депресия е афективно разстройство (още наречено разстройство на настроението), което засяга жените най-често след раждане. Майките изпитват силна тъга, изпадат в състояние на постоянна тревожност и умора, които им пречат да изпълняват ежедневните си дейности, като грижите за бебето, дома, самите тях и околните.

Малцина знаят това, но принцеса Даяна  е една от тези майки. Принцесата на Уелс води нелека битка със следродилната депресия, след като ражда сина си Уилям.

Тя не споделя с никого за стреса и тревогите си през онзи период и е принудена да се справи сама с безпокойството. В няколко интервюта, които тя дава години по-късно, Даяна разказва пред света за психологическите проблеми, с които се сблъсква, и за нейната лична битка със следродилната депресия?

„Момче, бях притеснена”

През 1982 г., когато принцеса Даяна ражда първото си дете, Уилям, следродилната депресия е тема, която не се дискутира публично, в семейството или между приятели. Принцесата на Уелс е една от многото жени, които са принудени да изживяват всичко сами, без да имат възможност да се освободят от негативните си емоции или да споделят страданията си с някого. 

В книгата "Даяна: “Нейната истинска история от първо лице” пред британския журналист Андрю Мортън принцесата на народа споделя за медийния натиск около първата й бременност, както и за промените в настроението си, след като ражда малкия Уилям.

"Прибрахме се у дома и следродилната депресия ме удари толкова силно. Момче, бях притеснена”, споделя Даяна пред Мортън.

В онзи момент съпругата на принц Чарлз усеща отговорностите, които се стоварват върху нея - тежестта да бъде жена, майка и принцеса на народа. Даяна признава, че тревогата и отчаянието за незначителни неща са нейни верни спътници доста дълго време.

Ако той (принц Чарлз) не се прибереше у дома, когато казваше, че се връща, мислех, че му се е случило нещо ужасно. Сълзи, паника и всичко останало. Той не видя бушуващите емоции, защото аз седях тихо там и премълчавах всичко”, споделя принцесата.

"Когато никой не те слуша, и чувстваш, че е така, всякакви странни неща започват да ти се случват."

В обширно интервю през 1995 г. пред журналиста от Мартин Башир Би Би Си, тя признава, че е почувствала облекчение, научавайки, че очаква момче, тъй като натискът по време на бременността и след раждането е огромен.

„Чувствах, че цялата страна е бременна с мен“

Първата бременност на принцесата е доста трудна, а нейното психично състояние е нестабилно.
„Чувствах се ужасно от следродилната депресия, която никой не обсъждаше тогава. И това само по себе си ми беше малко трудно. Не обсъдих чувствата си с никого и ми беше много тежко. "Когато се събуждаш сутрин, не искаш да ставаш от леглото. Имаш чувството, че си неразбран и много, много нищожен. Носиш толкова много болка в себе си, която ти се иска да споделиш с околните, но всички си мислят, че просто търсиш внимание".

"Срамуваш се от цялата ситуация"

“Следродилната депресия беше нещо, за което никой не говореше. Трябваше да прочета повече за нея, след като ме сполетя. Никога преди не съм се сблъсквала с това състояние. Но докато се анализирах и откривах промените, които ми се случиха през последната година, тялото ми просто крещеше : "Искам почивка.”

Макар Даяна да се лекува, тя не усеща подкрепа от семейството си. Депресията й засяга не само физическото и психологическото й здраве, но и нейния брак. „Това даде възможност да ми се лепнат прекрасни нови етикети - "нестабилната Даяна" и "психически небалансираната Даяна".

Когато нещата се влошават и натискът се усилва, принцесата дори се опитва да се нарани.

“Когато таиш толкова много болка вътре в себе си, се опитваш да се нараниш отвън, защото искаш някой да забележи, че търсиш помощ, но не осъзнаваш, че това е грешната помощ. Болката е непоносима и самонараняването е единствената ти опция, за да получиш необходимата помощ", признава съпругата на принц Чарлз.

"Хората те виждат да плачеш истерично, си мислят, че търсиш внимание. Но аз всъщност плачех, защото исках да стана по-добър човек, за да продължа напред и да изпълнявам задълженията си и ролята си на съпруга, майка, принцеса на народа. Така че, да, причиних болка на себе си. Не се гордея от този факт, изпитах страх, проявих слабост, защото не можех да се справя с заобикалящата ме среда и постоянния психически тормоз”, заключва тя.