Маргарет Мичъл: Намирам за нелепо превръщането на Скарлет О'Хара в национална героиня

"Никога не съм се старала да създам образ на жена, достойна за възхищение. Намирам за нелепо и дори смешно превръщането на мис О'Хара в национална героиня. Според мен това говори лошо както за моралното, така и за умственото състояние на нацията, която е способна да аплодира и да се увлича по жена, която се държи по подобен начин", пише Маргарет Мичъл след безпрецентния успех на книгата си "Отнесени от вихъра".

Писателката открито се възмущава от невероятната популярност на своята героиня, докато в литературните среди смело се разпространявал слуха, че именно Маргарет е прототип на скандалната Скарлет – теория, която звучала съвсем правдоподобно, имайки предвид сходните характери и съдба на младата Маргарет и мис О'Хара. Но отговорът на писателката е безпардонен: "Скарлет е проститутка, аз не съм!"

И ако все още не сме успели да ви заинтригуваме, продължавайте да четете, за да научите още вълнуващи подробности за легендарното произведение и неговата създателка.

Вижте 10 факта, които може би не знаете за Маргарет Мичъл и нейния Магнум опус*.

"Отнесени от вихъра" е единствената издадена книга на Маргарет Мичъл приживе

Награденият с "Пулицър“ роман "Отнесени от вихъра" бързо се превръща в бестселър, такъв е и днес според две анкети, проведени през 2008-а и 2014-а в САЩ, които нареждат "Отнесени от вихъра" на второ място след Библията в класацията на любимите книги на американците.

Предпочитанията на писателката към мъжките дрехи са свързани с конкретна история

Когато е на 3, Маргарет или Пеги, както я наричат родителите й, сяда върху решетката на камината, за да се стопли. Огънят бързо подпалва полата й и обгаря краката й. За да скрие превръзките, майка й я облича в панталони. И въпреки че раните скоро заздравяват, афинитетът на бъдещата писателка към мъжките дрехи остава.

Пише тайно разкази още от ранните си детски години

Маргарет започва да пише разкази още в ранното си детство, но не споделя заниманията си с никого от страх да не предизвика недоволството на майка си, която се стараела да я възпита като благовъзпитана лейди.

Именно по нейно настояване Пеги е записана в един от най-престижните колежи в САЩ - "Smith College", Нортхамптън, въпреки нежеланието на девойката да продължи образованието си. Принципите на майка й са категорични: за да посрещне с достойнство новото време, жената трябва да разполага с ключа за оцеляване и най-важното житейско оръжие – образованието. Тя твърдо вярва, че нищо друго освен знанията, които има, и това, което може да прави със собствените си ръце, няма значение.

Колежът – време за свобода и трансформация

Времето в колежа минава под знака на абсолютната свобода и пълната трансформация на Маргарет Мичъл. Далеч от семейството и критичния поглед на майка си, тя се превръща в бунтарка, яростно отхвърляща добрите маниери и обществени норми. Поведението й се променя толкова драматично, че много скоро то е в пълен противовес на представата за богатата лейди от Юга, за чиято заможност всички говорят със страхопочитание. Тя предизвиква у приятелите си едновременно ужас и възхищение с дръзкото си държание – например не се притеснява да обяви на висок глас, че не одобрява нито протестантската вяра на баща си, нито католическата на майка си.

Мис Маргарет се завръща в Атланта, но не за да бъде благовъзпитана лейди

Маргарет остава в колежа едва половин година заради внезапната смърт на майка си. През януари 1919 г. се налага да се прибере в Атланта, за да я замести в грижите за семейството и дома. Очакванията към нея са високи – че ще бъде достоен заместник на майка си – една от първите дами на Атланта, че ще бъде активен участник в благотворителните дейности, че ще организира бляскави балове и не на последно място - че ще се омъжи за мъж с добро потекло. Имайки предвид казаното дотук, може да се досетите колко неприятно изненадани са всички, след като опознават личността на независимата и мечтаеща за съвсем различен живот Маргарет Мичъл. 

Тя не умее и отказва да управлява слугите в дома си. Раздава дрехите си и скъпите вещи на баща си. Пише и подписва със собственото си име "Манифест на феминистките", който е отпечатан в местния вестник, дори разрешава да я снимат в съвършено неприличен, но типично в неин стил вид - с риза и мъжко сако, огромна шапка и каубойски ботуши. С това тя си навлича гнева на семейството и особено на баба си, която хвърляйки вестника с нейната снимка в камината, заявява: "Аз вече нямам внучка!"

Първият брак и първото законно получено право да изпита страстта, описана в романите

Със своите красиви очи, стройно тяло и смайващо остроумие съвсем очаквано Маргарет се превръща в най-желаната девойка в Атланта. На 18 години тя вече има десетки предложения за брак, но избира най-неподходящия кандидат – обаятелния, но вятърничав Барън Апшоу, когото определя като своята сродна душа. Омъжва се с конкретна цел – да ядоса баща си и баба си и да получи законно право да изпита страстта, за която досега само е чела в романите. Бракът им приключва само след няколко месеца. Едва ли е необходимо да уточняваме, че е първата в клана Мичъл, осмелила се на развод.

Нечувано: Дама с аристократично потекло започва работа като репортер

Тя е на 22, когато отправя дръзка молба към главния редактор на най-големия вестник в Атланта – „The Atlanta Journal“ да я вземе на работа като репортер. Първоначално той не иска и да чуе, логично, като се има предвид, че през тези години журналистиката е изключително мъжка професия, да не говорим колко необичайна е тя за дама от аристократично семейство. И все пак, тя получава работата, веднага след като той прочита първата й статия, която – както и следващите й повече от 200 за 3 години, е повече от блестяща. Дебютният й материал, озаглавен "Atlanta Girl Sees Italian Revolution", е отпечатан на 31 декември 1922 г.

Джон Марш

С втория си съпруг Маргарет се запознава по същото време, когато среща и Барън Апшоу. Джон Марш печели най-голямата красавица на Атланта не само с добродушния си характер, предаността и грижовността си, но и с това, че никога не се опитва да прекрачи границата на платоничните им отношения. Сватбата им се състои на 4 юли 1925 г.

"Отнесени от вихъра"

Маргарет Мичъл започва да пише безсмъртния си роман в месеците след сватбата, основно за да се спаси от депресията, последвала след новите обстоятелства в живота й. При нелеп инцидент тя чупи крака си и въпреки че скоро се възстановява, болката прераства в болезнен артрит. Налага се да остане в дома си и да се откаже от работата, която до момента изпълва живота й.

Маргарет пише романа си в продължение на десет години. Въпреки че работното му заглавие е "И утре е ден", тя променя решението си и го сменя, вдъхновена от поемата "Non Sum Qualis Eram Bonae sub Regno Cynarae" на Хораций в популярния в САЩ превод на Ърнест Доусън:

"Толкова много забравих, Цинара, отнесен от вихъра, се изгуби в тълпата ароматът на рози".

Определяният като "роман на оцеляването", "Отнесени от вихъра" е публикуван на 30 юни 1936 г. и се радва на безпрецедентен успех, но и на остри критики. Действието се развива в графство Клейтън и Атланта по време на Американската гражданска война между Севера и Юга и последвалия период на възстановяване и изобразява животът и борбата за оцеляване на Скарлет О’Хара, разглезена дъщеря на заможен собственик на памукова плантация.

Една година след издаването си – през 1937-а, романът печели награда “Пулицър“, а две години след това филмът по книгата с участието на Вивиан Лий и Кларк Гейбъл печели 10 награди "Оскар" и става символ на Златния век на Холивуд.

Тя никога не свиква с популярността

Наричат Маргарет Мичъл "Грета Гарбо на литературата", защото живее в уединение до самата си смърт, никога не свиква с популярността, отказва да дава автографи и да говори публично, както и да продава имената на героите си с комерсиална цел (като сапун за ръце "Скарлет").

*Изразът Magnum opus или Opus magnum (от латински: велико дело) се отнася до най-доброто или най-известно произведение на даден автор, композитор или художник. 

Източници: biography.com, bookishelf.com, chr.bg, blog.bookstellyouwhy.com, "Отнесени от вихъра", 1986 г.
Снимки: mylifetime.com, famousauthors.org