73 години от разстрела на Вапцаров - поетът, който изписваше думата човек с главно "Ч"

В Банско отбелязаха 73-годишнината от разстрела на българския поет и революционер Никола Вапцаров.

Той е роден на 7 декември 1909 г., учи в гимназията в Разлог, а по-късно и в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи неговото име.

След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и машинен техник във фабриката "Българска горска индустрия" в с. Кочериново. Участва в театрални постановки и се бори за интересите на работниците.

През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова, а две години по-късно, след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София.

През юли същата година умира 7-месечният му син Йонко - от глада и мизерията, в която е отглеждан...

Вапцаров е член на нелегалната по това време Българска комунистическа партия. Осъден е на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата, заради минноподривни дела срещу немските войски в качеството си на ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Разстрелян е на 23 юли 1942 година на Гарнизонното стрелбище в София, след като молбата му за помилване е била отхвърлена от Борис III.

Творчеството на Вапцаров е с предимно социална насоченост. Неговата единствена цялостна стихосбирка "Моторни песни" излиза две години преди смъртта му.

Никола Вапцаров е удостоен посмъртно с Международна награда за мир от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова на Втория конгрес на мира през 1953 г.

На 23 юли, само часове, преди да бъде разстрелян, той пише стихотворението "Борбата е безмилостно жестока"...

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.