Картините, които Пабло Пикасо завеща на света – част 1

"Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо."

Пабло Пикасо е безспорно един от гениите на ХХ век с неподправен и характерен стил, който трудно може да се обърка от всеки ценител на изобразителното изкуство. През 1881 г. на този ден в Малага, Испания се ражда най-добрият и най-скъпият художник за последните 100 години. Пикасо завещава на света една богата палитра от творби, които вълнуват и карат човек да се замисли какво всъщност вижда.

Но кои са шедьоврите, с които ни омагьосва този гений?  Разберете с нас!

"La Soupe" (1902-03)

La Soupe се характеризира с мрачната меланхолия, която обзема Пикасо по време на Синия му период. Творбата е създадена именно тогава като част от поредица картини, характеризиращи се със социална тематика: бедност, старост, смърт и производната от тях меланхолия. Платното изразява безпокойството на Пикасо, породено от нещастните условия, на които става свидетел, докато расте в Испания. Но също така, картината е типична за по-мащабното по онова време движение на символистите. Без съмнение художникът е повлиян от религозната среда, от която е бил заобиколен, а може би и от художника Ел Греко.

В по-късните си години Пикасо надрасва Синия период. За творбите си от това време споделя, че са "нищо друго освен чувство", за което критиците често се съгласяват с него. И въпреки изявеното авторско отрицание, много от тези картини продължават да бъдат емблематични за Пикасо, и разбира се, поддържат невероятно високите си цени.

"Портрет на Гертруд Щайн" (1905 г.)

Гертруд Щайн е писател, близък приятел и дори поддръжник на Пикасо и играе ключова роля в неговото израстване като художник. На този портрет Щайн носи любимото си кадифено палто от велур.

Произведението е създадено година преди Les Demoiselles d'Avignon и бележи важна фаза в развитието на Пикасо като творец. За разлика от плоския вид на фигурите и предметите в някои от творбите през Синия и Розовия период на гения, формите в този портрет изглеждат почти изваяни. Пикасо рисува тези картини под влияние на архаичната иберийска скулптура.

В тази картина човек може да усети засиления интерес на твореца към изобразяване на човешкото лице като поредица от плоски повърхности. Щайн твърди, че е позирала пред художника деветдесет пъти, макар че това може и да е преувеличено. Пикасо се е удрял десетки пъти, докато рисува главата й. След като пробва различни подходи, отказвайки се от всеки опит, един ден той решава да го покрие с боя, заявявайки "Вече не те виждам, докато те гледам" (картината) и скоро спира да я рисува. Чак по-късно, без модела да бъде пред него, той завършва главата на Щайн.

"Les Demoiselles d'Avignon" (1907)

"Госпожиците от Авиньон" е шокираща дори и за най-близките приятели художници на Пикасо както заради съдържанието, така и заради изпълнението. Той я рисува във Франция, като предварително създава над сто подготвителни скици. Творбата е определяна като революционна, тъй като с нея художникът поставя основите на кубизма. Изобразяването на голи жени не е необичайно, но фактът, че геният ги рисува като проститутки в агресивни сексуални пози е странен.

Проучванията на Пикасо за иберийското изкуство личат най-ясно в лицата на три от жените, които са представени като маска, като се предполага, че тяхната сексуалност не е само агресивна, но и примитивна.

Пикасо отива по-далеч с пространствените си експерименти, изоставяйки ренесансовата илюзия за триизмерност. Вместо това представя радикално плоската равнина на картината, която се разпада на геометрични парчета - техника, която заимства отчасти от четката на живописеца Пол Сезан.

Картината е смятана за "неморална", когато най-накрая е изложена публично през 1916 г.

"Ma Jolie" (1911-12)

В тази творба Пикасо се поставя пред предизвикателството да разграничи висшето изкуство от масовата култура, едновременно с това обединявайки ги в експеримент от съвсем нов ранг. Въз основа на геометричните форми на Les Demoiselles d'Avignon, той се насочва към абстракцията, като намалява цвета и увеличава илюзията за скулптура с нисък релеф. Най-същественото, обаче, е че Пикасо включва изрисувани думи на платното. Думите "ma jolie" на повърхността не само изравняват пространството, но и доближават картината до плакат, защото са боядисани в шрифт, напомнящ на този, използван в рекламата. Това е първият път, когато един художник толкова крещящо използва елементи от популярната култура в произведение на висшето изкуство. 

Ma Jolie е и името на популярна мелодия от онова време, както и псевдонимът на приятелката на Пикасо.

Вижте втора част на статията ТУК

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: m.theartstory.org; Уикипедия

Снимки: pablo-ruiz-picasso.net; ecritscrisdotcom.wordpress.com; flickr.com; pinterest.com