Как става така, че очите от портретите ни следят

Случвало ли ви се е да се намирате в стая с много картини, но една от тях да ви се струва малко по-различна - сякаш постоянно ви наблюдава и ви следи с поглед, където и да отидете. Малко смущаващо, нали? Знаете, че е невъзможно, но въпреки това изпитвате странно усещане около подобна творба.

Как става така, че очите от портретите ни следят?

Отговорът се крие в начина на създаване на произведението. Благодарение на сенките, светлината и различната перспектива, някои картини създават усещането, че сме наблюдавани. На нас ни харесва да гледаме към картините, защо и те да не ни гледат?

Преди да ви разясним отговора на въпроса, ще ви предложим малък експеримент. Помолете ваш приятел да застане на едно място и да гледа само напред в една избрана от него точка (цвете, предмет, уред). Сега се движете бавно около него, като непрекъснато го наблюдавате. Струва ли ви се, че ви следи? Не? Значи имаме следа. Тази оптична илюзия се случва в изкуството, но не и в реалността. Защо?

През XIV век италианският художник и архитект Филипо Брунелеско открива, че в картините, създаващи подобно усещане, е използвана линейна перспектива. Това е техника, в която една точка се поставя за фокус и всички линии се събират в нея (нещо като релси, които изчезват в далечината). Този трик създава впечатление за дълбочина и дистанция. Прилагането на линейната перспектива и малко игра на сенки и светлини позволява създаването на изключително реалистични портрети.

Преди художниците да открият тази техника, са използвали дължина и ширина, за да придадат измерение на произведенията си. Така картините са изглеждали плоски. По-ранните художници са правили обектите или много малки, или много големи, за да създадат впечатление за разстояние. Едни от първите египетски рисунки са добър пример за липсата на перспектива.

През 2004 година екип от учени на Университета в Охайо прави изследване в тази посока и доказва, че когато човек се движи встрани от картина с подобен ефект, не се променя нито нейната най-близка точка, нито най-далечната. Резултатите, представени от съавтора на изследването Джейм Тод, обобщават тезата, че откъдето и да се погледне картината, тя няма да се промени, тъй като е плоска повърхност. Ефектът се усеща като истински, ако най-близката и най-далечна точка са винаги същите от всички ъгли за гледане. При наблюдаване на предмети от реалния свят тези точки не се променят.

В действителност перспективата, сенките и светлините върху картината не се променят и ако тя е нарисувана с поглед директно срещу зрителя, то той ще има усещането, че тя го „следи“, където и да застане. Ако портретът е нарисуван с поглед встрани, тя няма да предизвиква подобно чувство.

Съвременните творци създават линейна перспектива, използвайки взаимодействието на светлината и сянката, за да оформят картини, които изглеждат изключително реалистични и „живи“. Прилагането и на други похвати оформят всяка една картина по различен и уникален начин, който вдъхновява и разчувства.

Снимка: flickr.com