Как празнуваме Бабинден

На Бабинден почитаме бабите, които в миналото са изпълнявали ролята на акушерки и са оказвали незаменима помощ при раждането на децата. Празникът се отбелязва и за здравето на младите невести, родилките и на малките деца.

По нов стил Бабинден празнуваме на 8 януари, а на 21 януари - Деня на родилната помощ.

Традиции и обичаи на Бабинден

Рано сутрин на Бабинден майките на деца до тригодишна възраст се събират и заедно отиват до чешмата, за да налеят прясна вода. В нея задължително пускат здравец или стрък босилек. След това със сапун и нова кърпа се отправят към дома на бабата в селото, за да й "полеят".

Прието е обредното поливане да се извършва върху дръвника, под клоните на плодно дърво или отпред на стълбите. Всяка жена полива на бабата да се измие и я дарява с кърпа. На места в България по време на обредното поливане бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, изричайки думите: “Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!”.

След това тя трябва да избърше ръцете си не в дарените пешкири, а в полите на всяка от жените, за да са те плодовити и силни, да са здрави и да раждат по-лесно. След като всички полеят на бабата, тя на свой ред ги закичва с китка здравец, вързана с мартеничка. В някои райони на страната бабите връзват мартеничка и на дясната ръчичка на децата.

Според вярванията на Бабинден водата, докоснала се до ръцете на бабата, има голяма пречистваща сила. От това поверие се е родил и обичаят тя да измива лицата на децата, за чието раждане е помогнала.

За обяд младите невести приготвят прясно изпечена питка, баница, печена или варена кокошка и отиват в дома на бабата, като носят също ракия или вино. Снахите и дъщерите на бабата подреждат приготвените ястия на трапезата и започва пиршество с много песни, танци и закачки.

Въпреки че Бабинден е женски празник, след обредния обяд в дома на бабата, идват и мъжете.

Празникът завършва с “изкъпване” на бабата в реката или на чешмата. Обичаят носи името "влечугане", тъй като в миналото мъжете и жените са пренасяли бабата-акушерка до реката в плетен кош, който са влачили. След обедното изкъпване на бабата, всички се отправят отново към дома й, където отново я даряват и й целуват ръка. По този начин те са изказвали своята благодарност на жената, която е помагала за раждането на новия живот.

Според народните поверия бременните жени е трябвало да се съобразяват с много забрани, за да родят здрави и хубави деца:

• да не зачеват в петък срещу събота;
• да не ритат котка или куче;
• да не дояждат хляб, който е върнат от пътуване;
• да не вървят по разлята вода или боклук;
• да не крадат храна или ядат скришом, за да не се появи белег на детето.

За да върви гладко и безпроблемно раждането, бабата-акушерка е отвързвала всичко вързано в дома на родилката и е затваряла прозорците. Самото раждане се е пазило в тайна и освен бабата и свекървата, никой друг не е трябвало да разбира за него. До 40-ия ден родилката не е излизала от вкъщи и не е оставала сама, тъй като се е вярвало, че това са най-опасните дни за нея и бебето.