Как празнуваме Бабинден

Според българските традиции и обичаи, на Бабинден почитаме "бабите", които навремето са помагали при раждането на децата, както и младите жени, които са раждали. Поновому го отбелязваме на 8 януари, а на 21 януари се отбелязва Деня на родилната помощ. Празникът се е запазил през годините, а през Възраждането е бил на изключителна почит. Въпреки, че с течение на времето Бабинден губи част от обредните си обичаи, смисълът му се запазва и до днес - почит и уважение към възрастните хора. Обредността му е подчинена на уважението към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

По стара българска традиция, сутринта на Бабинден майките с деца до 3-годишна възраст наливат прясна вода от чешмата и пускат в съда здравец или стрък босилек. След това със сапун и нова кърпа се отправят към дома на бабата, за да й "полеят". Всяка жена, полива на бабата да се измие и я дарява с кърпа, а тя се бърше в полите им, за да са плодовити и да раждат по-лесно. Този обичай се извършва под плодно дърво или на стълбите, като през това време бабата хвърля вода нагоре и подскача три пъти, изричайки думите: Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!

След като жените дарят бабата, на свой ред тя връзва на дясната ръчичка на децата бял и червен конец със сребърна монета, като също ги дарява. Според вярванията, на Бабинден водата минала през ръцете на бабата има голяма пречистваща сила, откъдето идва и обичая тя да измива личицата на децата, за чието раждане е помогнала.

Младите жени приготвят прясно изпечена питка, баница, печена или варена кокошка и отиват в дома на бабата, като носят също ракия или вино. Снахите и дъщерите на бабата подреждат приготвените ястия на трапезата и започва пиршество с много песни, танци и закачки. Бабинден е женски празник, но след обредния обяд в дома на бабата, идват и мъжете.

Празникът завършва с изкъпване на бабата на реката или чешмата. Обичаят носи името "влечугане", тъй като навремето мъжете и жените са отвеждали бабата-акушерка до реката в плетен кош, който са влачили. След като "изкъпят" бабата, всички се отправят отново към дома й, изпращайки я с хоро, където отново я даряват и й целуват ръка. По този начин са изказвали своята благодарност на жената, която е помагала за раждането на новия живот.

Децата са най-важното нещо в живота на един човек, поради което и бабата-акушерка е била на голяма почит. Според народните поверия, бременните жени е трябвало да се съобразяват с много забрани, за да родят здрави и хубави деца:

• Да не зачеват в петък срещу събота;

• Да не ритат котка или куче;

• Да не дояждат хляб, който е върнат от пътуване;

• Да не вървят по разлята вода или боклук;

• Да не крадат храна или ядат скришом, за да не се появи белег на детето.

За да върви гладко и безпроблемно раждането, бабата-акушерка е отвързвала всичко вързано в дома на родилката и е затваряла прозорците. Самото раждане се е пазило в тайна и освен бабата и свекървата, никой друг не е трябвало да разбира за него. До 40-ия ден родилката не е излизала от вкъщи и не е оставала сама, тъй като това са били най-опасните дни за нея и бебето. Огънят в огнището е горял непрекъснато докато не минат 40 дена от раждането на детето.

От 1951 година отбелязваме Деня на родилната помощ на 21 януари.