Как да помогнете на детето си да се сприятели с дете с увреждане

15% от учениците в държавни училища в САЩ страдат от физическо или друг вид увреждане, сочат данни от анализ на изследователски център Pew Research. 95% са в класове с напълно здрави деца, което означава, че им се налага да общуват с тях ежедневно.

Петокласникът Трае Брунс е едно от децата в неравностойно положение. Той е записан в ново училище и му предстои да опознае съучениците си и, ако има късмет, да намери приятели. Момчето страда от генетично заболяване, придружено от някои физически увреждания, което го кара да стои настрана от връстниците си. Майка му споделя, че в повечето случаи предпочита да изчака някое друго дете да дойде при него, защото се страхува да предприеме първата крачка. Страхува се, че може да бъде отхвърлен или подиграван.

>>> Децата с увреждания трябва да отделят най-малко 2 часа седмично за физически упражнения

Как да научите детето си да се сближава с някой, който е различен от него

Експертите предлагат няколко начина, по които бихте могли да поощрите и улесните процеса на комуникация между вашето здраво дете и негов връстник с увреждане.

Научете го да не прави прибързани изводи

За да улесни адаптацията на сина си, в началото на всяка учебна година майката на Брунс изпраща писмо до родителите на неговите съученици, като им обяснява, че въпреки различията си, той би искал да се отнасят с него като с равен. „Казвам им, че Трае обича да чете, да бяга, да играе, и, най-вече, да намира нови приятели“, допълва жената.

Д-р Карълайн Мендел, клиничен психолог от Института за развитие на детския мозък в Ню Йорк Сити, одобрява подхода на майката и пояснява, че другите родители наистина биха могли да поговорят вкъщи със своите деца и да ги подготвят за срещата. Могат например да кажат: „Разбрах, че Трае обича да играе лего, ти също. Може би ще можете да редите заедно?“

Мендел подчертава, че е много важно детето да разбере, че не бива да си изгражда мнение за някого единствено на база неговия външен вид или поведение. Нужно е първо да го опознае и едва тогава да преценява дали може да бъде приятел с него или не. „Увреждането на другото дете е само един аспект от неговата идентичност. Възможно е то да споделя някой от интересите на своя съученик и това да ги сближи.“

Майката на Трае допълва, че изпращането на писмо всяка година му е помогнало да създаде приятелства. Децата започват да играят с него и така му спестяват голяма част от неудобството и срама.

Обяснете му какво означава умерено любопитство

Когато се запознаят с дете с увреждане, неговите връстници може да са нетърпеливи да му зададат десетки въпроси. Тук е моментът да обясните на своя малчуган, че трябва да уважава личното му пространство и да използва вежливи думи. Вместо „Какво ти има?“ е по-добре да каже „Може ли да те попитам нещо, свързано с изкуствения ти крак или инвалидната количка?“

Няма проблем да проявява любопитство, но нека го прави с уважение, като избягва да докосва протезата, средството му за придвижване или друго, без да е получило разрешение. Добре би било да обясните на детето си също, че да зададе въпрос е напълно нормално, но е нормално и да не получи отговор, защото не всеки човек с увреждане желае да обсъжда здравословния си проблем с другите.

Ако детето с увреждане поиска да сподели, помолете вашето да го изслушва и да го остави да води разговора. Детският аудиолог Мишел Ху, която от дете носи слухово апаратче, казва, че то може да разкаже интересна или смешна история, свързана с неговото състояние.

Тя добавя: „Уврежданията не бива да бъдат тема табу, защото хората с увреждания са хора като всички други. Такива неща просто се случват. Не е изключено детето не просто да изглежда различно визуално, но и да се държи и да реагира различно. Например, ако има нарушение на слуха и носи апаратче, може да не забележи веднага, че друго дете му говори. Добре би било то да привлече вниманието му и да опита отново.

Аудиологът си спомня, че често е губила нишката на разговора, особено когато мястото е шумно. Нейният съвет е родителите да предупредят здравото си дете за това. То може да попита детето с нарушен слух например „Чуваш ли ме добре?“, като не е нужно да крещи, а по-скоро да използва жестове и мимики или да повтори думите си, но по различен начин.

Запознайте го с различните социални умения

Някои различия са видими, други не. Обяснете на своя малчуган, че в някои случаи детето с увреждане може да се държи по необичаен начин.

10-годишният Гауейн Хутман от Калифорния е диагностициран с аутизъм. Има желание да бъде част от група, но невинаги желае да общува с членовете й. Неговата майка пояснява: „Ако можех да се обърна към неговите връстници, бих им казала да не спират да го канят да се присъедини към тях. Понякога Гауейн не иска да участва активно в комуникацията, но винаги се радва, когато някой прояви интерес към него. Не приемайте неговия отказ днес като отказ завинаги.“

Някои деца се нуждаят от повече време, за да обработят информацията, в случая поканата, което означава, че очакват втора такава, за да потвърдят. Липсата на социален натиск, че трябва да бъдат последователни, ги кара да се чувстват по-добре.

Д-р Мендел споделя: „Може би ни идва отвътре да търсим комуникация с хора като нас, но именно от различните научаваме нови неща. Детето с аутизъм често избягва очен контакт и не обича обратите в разговора, но това не означава, че не иска да е приятел с вашето.“

Всеки от нас е различен по своему, но в едно нещо си приличаме – искаме да принадлежим към дадена общност. Затова научете децата си да обръщат внимание на своето обкръжение. Ако забележат, че техен връстник е изолиран, нека просто се приближат и го поканят да се присъедини.