Училище за живот: една паралелна, невидима вселена

По случай покана за благотворителен концерт, която достигна до нас, ние решихме да отделим внимание на едно специално място, покрай което всички ежедневно минаваме, но някак остава в периферното ни зрение. Става дума за помощното училище "Любен Каравелов" в Стара Загора – училище с почти половин вековна история. Учениците в него са предимно с множество увреждания и с нисък функционален капацитет на всички нива. Ученици, които ще останат "невидими" в образователната ни система.

Вече сме пред сградата и дочуваме разговор на случайна минувачка по телефона, която казва: "едно такси за бившето помощно училище"! Защо ли бивше? Та то е все още там, мислим си ние, а в двора му кипи живот.

На училищната порта ни посреща Здравка Комитова, която работи като логопед с децата. Веднага ни прави впечатление широката й усмивка, с която ни представя на останалите и ни въвежда в обстановката.

И знаете ли, когато става дума за нормата, обикновеният човек, който не се налага да се изправя лице в лице с даден проблем, подхожда плахо. Така влязохме и ние... посрещна ни обаче широка усмивка, после още една, после трета...

Чуваме звънец, а децата излизат и се скупчват около нас, изследвайки ни. Получаваме още усмивки – леко или по-силно изкривени усмивки, но все така приятелски и любопитни – детски усмивки. Тези усмивки са ценни, защото идват от деца с умерена и много тежка степен на умствено увреждане и от такива с множество увреждания. Ценни, защото когато децата се усмихват, значи са щастливи.

Развеждат ни из стаите на сградата. Тя е на почти 130 години и възрастта й личи. Това, което ни прави впечатление обаче, е уютът и творческата обстановка – рисунки, бои, играчки, изрязани обучаващи надписи.

Въздухът е чист, а стените цветни, макар и олющени и тук-там рушащи се. Постепенно опознаваме персонала – всеки представя другия и дейността, с която той се занимава в "семейството". Всеки се е ангажирал с лична инициатива – един рисува, друг копае и сади градинката – знаете, както е във всяко семейство.

Срещаме се с директорката на училището Еленка Господинова Иванова. Организацията преди предстоящия благотворителен концерт кипи и "има много работа за вършене", но успяваме да си поговорим.

Научаваме, че общият брой на учениците е 100, разпределени в 20 паралелки, обучавани от 27 специални педагози, измежду които психолог и логопед.

Когато говорим за проблемна група от обществото, често говорим за интеграция. Тук също става дума за нея. Но "интеграцията на децата с умствена изостаналост не следва да се разбира като организирано смесване с връстници с нормален интелект. Интеграцията – казва г-жа Иванова – се прави ежедневно, чрез дейности, подпомагащи най-вече социалния опит... Това изисква специфични компетентности и специално пригодена среда към самите тях." Най-общо – тези деца се учат как да живеят (представете си най-базисни умения за живот, като смяната на памперс, кое е ден и нощ, или дори как да се храниш) – практически!

Разбрахме се, че това няма да е статия, която моли за помощ или сензационен репортаж. Това ще е нещо като фото есе, което разхожда читателя из сграда, която е почти дом за децата с увреждания и техните педагози. Сграда, в която учителите не преподават само уроци, а учат децата да говорят, да контактуват, да мислят, да се справят с ежедневните неща - неща, които за нас са просто даденост. Затова ние нарекохме това място “Училище за живот” – училище, борещо се за един по-качествен и нормален живот на тези деца.

Час по-късно вече се сливаме със средата – поседяваме в т.нар. сензорна стая.

Сензорната стая е много важна за децата с увреждания. В нея се стимулират всички техни сетива, чрез образи, звуци и цветове и специално пригодени за това предмети. Разбираме, че само проекторът в стаята е на цената на една наша заплата, а много от нещата са закупени с лични средства и дарения.

Продължихме към физкултурния салон, който макар и с леко лющеща се мазилка е оборудван с фитнес уреди, шведска стена и басейн с цветни топчета.

Този салон е също толкова важен колкото и другите кабинети, защото децата с умствени затруднения често страдат и от физически проблеми.

Излязохме извън сградата и ни поканиха да видим т.нар. сензорна градина. За повечето от нас това е просто малка градинка, но за децата със специални нужди тя е един вид зелена класна стая, в която те могат да са по-близко до природата. Направи ни впечатление, че този зелен кът се поддържа от персонала и за неговото облагородяване и функционалност се работи постоянно.

Не знаем за вас, но за нас в този кадър има скъпа символика – зазидана врата, а до нея дърво избива от нищото – борба за живот, там, където вратата (за нормален живот) е затворена.

Неусетно изминаха няколко часа. Идва време да се разделим със старата сграда и нейните обитатели...

Затова ще ви кажем, че през август 2016 влиза в сила новия Закон за предучилищното и училищното образование, което изисква училището да се преобразува в Център за специална образователна подкрепа. Това означава, че ще e нужно обновяването на материално-техническата база и създаване на нов модел на организация на училището за деца с умствена изостаналост. Не е нужно да споменаваме, че за това са необходими финансови средства. Но никой не моли гласно за това.

Вместо това всички ние сме поканени на благотворителен концерт и базар в Държавна опера Стара Загора, 19:00 часа, на 21. 04. 2016г. (четвъртък). С участието на ансамбъл "Загоре", детски танцов състав "Зорничка", спортен клуб по художествена гимнастика "Елит", клуб по традиционни бойни изкуства.

Автор: Елиза Трайкова

Фотограф: Пламен Георгиев