Начало Лайфстайл За свободното време Живот и Ум Училище за живот: една паралелна, невидима вселена

Училище за живот: една паралелна, невидима вселена

Училище за живот: една паралелна, невидима вселена - изображение

По случай покана за благотворителен концерт, която достигна до нас, ние решихме да отделим внимание на едно специално място, покрай което всички ежедневно минаваме, но някак остава в периферното ни зрение. Става дума за помощното училище "Любен Каравелов" в Стара Загора – училище с почти половин вековна история. Учениците в него са предимно с множество увреждания и с нисък функционален капацитет на всички нива. Ученици, които ще останат "невидими" в образователната ни система.

Вече сме пред сградата и дочуваме разговор на случайна минувачка по телефона, която казва: "едно такси за бившето помощно училище"! Защо ли бивше? Та то е все още там, мислим си ние, а в двора му кипи живот.

На училищната порта ни посреща Здравка Комитова, която работи като логопед с децата. Веднага ни прави впечатление широката й усмивка, с която ни представя на останалите и ни въвежда в обстановката.

И знаете ли, когато става дума за нормата, обикновеният човек, който не се налага да се изправя лице в лице с даден проблем, подхожда плахо. Така влязохме и ние... посрещна ни обаче широка усмивка, после още една, после трета...

Чуваме звънец, а децата излизат и се скупчват около нас, изследвайки ни. Получаваме още усмивки – леко или по-силно изкривени усмивки, но все така приятелски и любопитни – детски усмивки. Тези усмивки са ценни, защото идват от деца с умерена и много тежка степен на умствено увреждане и от такива с множество увреждания. Ценни, защото когато децата се усмихват, значи са щастливи.

Развеждат ни из стаите на сградата. Тя е на почти 130 години и възрастта й личи. Това, което ни прави впечатление обаче, е уютът и творческата обстановка – рисунки, бои, играчки, изрязани обучаващи надписи.

Въздухът е чист, а стените цветни, макар и олющени и тук-там рушащи се. Постепенно опознаваме персонала – всеки представя другия и дейността, с която той се занимава в "семейството". Всеки се е ангажирал с лична инициатива – един рисува, друг копае и сади градинката – знаете, както е във всяко семейство.

Срещаме се с директорката на училището Еленка Господинова Иванова. Организацията преди предстоящия благотворителен концерт кипи и "има много работа за вършене", но успяваме да си поговорим.

Научаваме, че общият брой на учениците е 100, разпределени в 20 паралелки, обучавани от 27 специални педагози, измежду които психолог и логопед.

Когато говорим за проблемна група от обществото, често говорим за интеграция. Тук също става дума за нея. Но "интеграцията на децата с умствена изостаналост не следва да се разбира като организирано смесване с връстници с нормален интелект. Интеграцията – казва г-жа Иванова – се прави ежедневно, чрез дейности, подпомагащи най-вече социалния опит... Това изисква специфични компетентности и специално пригодена среда към самите тях." Най-общо – тези деца се учат как да живеят (представете си най-базисни умения за живот, като смяната на памперс, кое е ден и нощ, или дори как да се храниш) – практически!

Разбрахме се, че това няма да е статия, която моли за помощ или сензационен репортаж. Това ще е нещо като фото есе, което разхожда читателя из сграда, която е почти дом за децата с увреждания и техните педагози. Сграда, в която учителите не преподават само уроци, а учат децата да говорят, да контактуват, да мислят, да се справят с ежедневните неща - неща, които за нас са просто даденост. Затова ние нарекохме това място “Училище за живот” – училище, борещо се за един по-качествен и нормален живот на тези деца.

Час по-късно вече се сливаме със средата – поседяваме в т.нар. сензорна стая.

Сензорната стая е много важна за децата с увреждания. В нея се стимулират всички техни сетива, чрез образи, звуци и цветове и специално пригодени за това предмети. Разбираме, че само проекторът в стаята е на цената на една наша заплата, а много от нещата са закупени с лични средства и дарения.

Продължихме към физкултурния салон, който макар и с леко лющеща се мазилка е оборудван с фитнес уреди, шведска стена и басейн с цветни топчета.

Този салон е също толкова важен колкото и другите кабинети, защото децата с умствени затруднения често страдат и от физически проблеми.


Излязохме извън сградата и ни поканиха да видим т.нар. сензорна градина. За повечето от нас това е просто малка градинка, но за децата със специални нужди тя е един вид зелена класна стая, в която те могат да са по-близко до природата. Направи ни впечатление, че този зелен кът се поддържа от персонала и за неговото облагородяване и функционалност се работи постоянно.

Не знаем за вас, но за нас в този кадър има скъпа символика – зазидана врата, а до нея дърво избива от нищото – борба за живот, там, където вратата (за нормален живот) е затворена.

Неусетно изминаха няколко часа. Идва време да се разделим със старата сграда и нейните обитатели...

Затова ще ви кажем, че през август 2016 влиза в сила новия Закон за предучилищното и училищното образование, което изисква училището да се преобразува в Център за специална образователна подкрепа. Това означава, че ще e нужно обновяването на материално-техническата база и създаване на нов модел на организация на училището за деца с умствена изостаналост. Не е нужно да споменаваме, че за това са необходими финансови средства. Но никой не моли гласно за това.

Вместо това всички ние сме поканени на благотворителен концерт и базар в Държавна опера Стара Загора, 19:00 часа, на 21. 04. 2016г. (четвъртък). С участието на ансамбъл "Загоре", детски танцов състав "Зорничка", спортен клуб по художествена гимнастика "Елит", клуб по традиционни бойни изкуства.

Автор: Елиза Трайкова

Фотограф: Пламен Георгиев

Още по темата:

5.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиОбразованиеНовиниЛюбопитноЗдравни съветиСоциални грижиПсихологияИсторияАнкети