Как биха изглеждали извънземните, ако някога ги открием

От десетилетия хората са обсебени от идеята за съществуването на извънземни. Науката и философията се опитват да разберат защо сме тук и дали сме сами във Вселената.

Докато нашите сонди и телескопи могат да надникнат едва до Проксима Кентавър, ще трябва да се задоволим само с въображението си. Но с помощта на специалистите по еволюционна биология може да направим някои научно подплатени предположения как биха изглеждали извънземните и техният свят.

Учени от Оксфордския университет са използвали уменията си и въз основа на познанията си за естествения подбор и еволюцията те са се опитали да предскажат каква би била морфологията и функциите на извънземните организми.

"Предишните опити в областта на астробиологията бяха до голяма степен механични и основани на онова, което наблюдаваме на Земята, и познанията ни по химия, геология и физика," казва Сам Ливайн.
Вместо да изказваме предположението, че формите на живот от други светове са свързани с подобни на нашите химически атрибути, трябва да се фокусираме върху процесите на естествения подбор.

"Този подход е полезен, тъй като теоретичните ни предположения ще се отнасят например за извънземни, на основата на силиция [основната градивна единица на земните организми е водорода], които нямат ДНК и дишат азот."

За да очертаем видовете биология, която можем да очакваме да открием на странните светове, откривани от учените всеки ден, трябва да разполагаме с доказателства за всички критични планетарни характеристики, които биха могли да изиграят ролята на еволюционен спусък.

Съществуват доказателства, че мащабни глобални събития са задействали еволюцията на нашата планета – като големи количества хранителни вещества.

На Земята тези събития са определящи моменти от пътя на развитие на живота – сливането на клетки, за да се образуват значителни симбиотични партньорски отношения или диверсификацията на клетките в колонии, за да оформят нещо по-многоклетъчно.

Учените очертават някои концепции, основани на груби изчисления, за това как усложняването на организмите би могло да протича в друга биосфера.

Предсказването на тези еволюционни стъпки няма да ни каже много за по-фините детайли от този процес, но все пак може да ни помогне да изкажем предположение на кои светове е възможно да очакваме първична слуз и на кои нещо по-комуникативно.

Евентуални стъпки от еволюцията на извънземна планета - прости организми

"Все още не може да кажем дали извънземните ще ходят на два крака или ще имат големи зелени очи," казва още Ливайн. "Но вярваме, че еволюционната теория ни предоставя уникален допълнителен инструмент, с който да се опитаме да разберем как биха изглеждали извънземните, и вече разполагаме с някои примери за убедителни предположения, които могат да се направят по този начин."

Но, за да бъдем честни, предположението, че може да приложим еволюционната теория в астробиологията, не е толкова новаторско и разтърсващо. Или пък научнофантастично.

Този метод е едно полезно упражнение за изучаването на принципните възможности. Нищо от онова, което сме учили за еволюцията на Земята, не предполага, че тя няма да проработи върху някакъв друг вид несъвършена възпроизвеждаща се система.

Дори може да се спори, че тази характеристика трябва да създаде основата на това как идентифицираме живота, което означава, че ако някъде другаде открием биологична система, тя ще бъде по дефиниция "самоподдържаща се химична система, способна да следва Дарвиновата еволюция".

Разсъждавайки по този начин, концепцията за дискретни извънземни видове може да се окаже "зелен хайвер". На Земята границите между индивидуалните организми и биосферата често са размити. Съответно първият контакт с извънземен организъм може да се окаже потапяне на пръст в първичната супа, обхващаща територията на цяла планета.

"На всяко организмово ниво ще съществуват механизми, които да елиминират конфликта, да поддържат съжителството и функционирането на организмите," казва Ливайн. "Можем дори да предложим някои примери какви ще бъдат тези механизми."

Въпреки че това изследване не е революционно, то ни напомня, че еволюцията е определящо свойство на живота. Тя служи като интересен начин за осмисляне на онова, което с право може да очакваме от биологията на някоя екзопланета.

Вероятно дори може да започнем да създаваме някакви предварителни категории, без дори да сме стъпили на някой от тези отдалечени светове. Най-малкото тези разсъждения вдъхновяват любимата фантазия на човечеството – че не сме сами във Вселената.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com