Какво всъщност се е случило край Розуел, Ню Мексико, през 1947 г.?

О, Розуел. Вероятно не съществува по-голяма конспиративна теория, която да владее умовете и сърцата на толкова много хора по света (признавам си, че и аз съм една от тях). Но има ли човек на тази земя, който да знае какво точно се е случило в пустинята край американското градче Розуел? Е, оказва, че да. Или поне така твърдят.

Всичко започва в онзи паметен ден на 7 юли, 1947 г., когато фермерът Мак Бразел открива странни останки на едно от своите пасища. Те се състояли от метални пръчки, парчета метал и покривало, подобно на фолио, което възвръщало формата си, след като бъде докоснато.

Той не бил сигурен какво точно е намерил в землището си, поради което се обърнал към местния шериф, който пък от своя страна се свързал с местната военна база. От там изпратили майор Джеси Марсел, който се развълнувал при вида на останките и заключил, че те принадлежат на разбила се извънземна летяща чиния.

По това време летящите чинии били често срещана тема на разговор, като терминът бил измислен само две седмици по-рано. На 24 юни 1947 г. пилотът Кенет Арнолд случайно го изрекъл, докато се опитвал да опише летящи обекти в небето, които се движели като чинии по водна повърхност. Думите му били извадени от контекста и по този начин се родил терминът "летяща чиния".

И така, когато на 8 юли военните от военновъздушната база направили изявление пред медиите, че са открили "летящ диск", хората разбираемо се развълнували и то много. На следващия ден местният вестник Roswell Daily Record публикувал известната статия на първа страница: "Военновъздушната база залови летяща чиния в ранчо в района на Розуел."

На следващия ден военните се опитали да потушат спекулациите , като направили второ изявление, в което твърдели, че останките всъщност са част от метеорологичен балон. По онова време това обяснение звучало задоволително и историята била забравена. Но няколко десетилетия по-късно то се превръща в катализатора, който буквално кара уфолозите да полудеят.

"Розуел си има наистина всичко," казва Найджъл Уотсън, автор на книгата "Ръководството на Хейнс  за изследване на НЛО. "Има правителствена конспирация, отдалечено местоположение, истории за извънземни и космически кораби и хипотеза, че останките вероятно са отнесени в Зона 51."

През 1978 г. бившият ядрен физик Стантън Фрийдман се срещнал случайно с Марсел, докато чакал да даде телевизионно интервю в Батън Руж, Луизиана. Той чул историята на Марсел за събитията в Розуел през 1947 г. и решил да проведе собствено разследване. А Фрийдмън вече имал интерес в областта на паранормалното.

"Заключих, че земята е посещавана от превозни средства, управлявани от интелигентни същества, чийто произход е извънземен," казва той пред комитета на Камарата на представителите още през 1968 г. "Това не означава, че знам от къде идват, или защо са тук, или как ги управляват."

Той разговаря с предполагаеми очевидци на инцидента в Розуел, някои от които му разказват фантастични истории. Сред тях имало разкази за аутопсии на извънземни, тайни извънземни технологии и много, много други фантасмагории. Той смятал, че е по следите на грандиозна правителствена конспирация, поради което направил изследванията си публично достояние, и по-късно през 1980 г. те се превърнали в основа на книгата "The Roswell Incident".

В интерес на истината Фрийдман наистина разкрил една конспирация. Но за съжаление, тя нямала нищо общо с извънземни или летящи чинии.

Онова, което той открил, била тайна американска програма от времето на Студената война, наречена "Проект магнат". Тя включвала употребата на високоатмосферни балони, снабдени с микрофони, които следели тестовете на атомни бомби, извършени от Съветския съюз.

За съжаление тази информация не била известна на обществото до 1994 г., когато американските военновъздушни сили я правят обществено достояние. Това означава, че спекулацията за Розуел продължила повече от десетилетие преди истинската история да излезе наяве. Разбираемо е, че опитите да се прикрие толкова много тайна военна информация, подклаждала въображението на уфолозите по света.

Ако разгледате свидетелствата на очевидците, по-голямата част от тях са или признания, направени на смъртен одър, или неща, случили се години по-късно," казва Уотсън. "Бихте очаквали при нещо толкова важно хората да са си го написали в дневника или просто да са си направили някакви записки."

Но хората не се ограничили само с измислянето на историята за летящата чиния. Те разказвали също така истории за тела на извънземни, които били открити на мястото на катастрофата и по-късно откарани в известната Зона 51 за аутопсии.

Разбира се, и за тази част от конспирацията си има просто обяснение, представено от американските военновъздушни сили през 1997 г. Около времето на инцидента в Розуел, военните използвали манекени при височинните тестови програми като Операция високо гмуркане. При тях военните пускали човешки манекени с парашути от огромна височина, която би била смъртоносна за човек, за да видят какво би се случило.

Някои от тези манекени заедно с балона от проекта Магнат, случайно се озовали до малкия и нищо неподозиращ град Розуел. И в следващите 40 години след инцидента в Розуел, нещата излезли тотално извън контрол, защото американските власти не просто прикривали истинските причини за катастрофата, но и имали полза от разпространяващите се конспиративни теории, които отвличали хората от тайните военни операции.

Дали?

източник: iflscience.com

по статията работи: Величка Мартинова