Традиции и обичаи на Тодоровден

Тодоровден – един от първите пролетни празници в народния и православен календар – се отбелязва в първата събота след Сирни Заговезни. Той е посветен на Св. Теодор Тирон, който играе съществена роля в народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. Тодоровден е познат още като „Конски Великден“, тъй като по традиция на този ден се провеждат конски надбягвания (кушия, тудурица), които и до днес са неизменна част от празника в някои части на България.

Традиции и обичаи

Традициите и обичаите на Тодоровден обединяват надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро бъдеще за младите. Вярва се, че на този ден Св. Теодор Тирон съблича деветте си кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го помоли да изпрати лятото. След като достигне царството Господне, забива копието си в земята, от която се вдига пара и желанието му бързо бива изпълнено.

Тодорова седмица

Обичаите, свързани с Тодоровден, започват седмица преди отбелязване на църковния празник. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес. Според това, което им се присъни, могат да гадаят за бъдещето си и най-вече за това кога ще се задомят.

Седмицата се нарича Тодорова и според народните вярвания е най-страшната през годината, поради което е наричана глуха, черна, празна, нечиста. Освен седмицата дните от нея също си имат определени наименования. Понеделник е песи, кучи, бези или разметни и се почита предимно за бяс. През този ден жените не бива да работят, за да предпазят семейството и домашните животни от полудяване. Вторник е смятан за най-черния ден в годината, откъдето идва и наименованието черен, сух, глух, лош. Той се почита срещу сушаво и горещо лято и не трябва да се работи, за да не се почерни живота на младите.

В сряда, наречена е луда, куца, крива, е забранена всякаква домашна дейност, за да не полудяват хората и да не бие градушка през лятото. Въртоглав четвъртък, както е наречен четвъртия ден от Тодорова седмица, е против въртоглавие и световъртеж. Подобни вярвания има и за петък, който според поверията е чер, глух, сух. През него също не се работи, защото Св. Тодор ще удари с патерицата си всеки, който не се подчинява на волята му и ще го умори до края на годината.

Подготовка за празника

В подготовката на празника участват както млади, така и стари. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини мъниста (синци) и червен конец, които ги пазят от уроки и „зли очи“. За конската опашка на този ден е отредено специално внимание – тя се сплита и украсява богато.

Тъй като Свети Тодор е покровител на плодородието и раждаемостта, на този ден младата булка за първи път замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и свекървата, започват да я наричат „невясто“, а от нея се очаква да ги дари с наследник. В някои краища на България младата булка замесва малки хлебчета и ги намазва с подсладена вода, след което в празнично облекло и булчински венец на главата обикаля по домовете на близки и роднини, започвайки от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в дома на нейните родители, където идват зетя и свекървата и се подрежда празнична трапеза. Тодоровден се празнува винаги по време на Великденските пости, поради което на трапезата присъстват ястия от картофи, боб, ориз и задължителната „тудоровска“ леща и гъбена каша.

>>> Как се отразява постенето на нашето физическо и психично здраве

На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка, Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дарчо.