Какви традиции и обичаи спазваме на Тодоровден?

В първата събота след Сирни заговезни отбелязваме църковния празник Тодоровден. Той е посветен на Св. Теодор Тирон и се чества в първата седмица на Великия пост. В народния календар е познат още като Конски Великден, тъй като в този ден по традиция са се провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до днес характеризират празника в някои части на България.

Традиците и обичаите на Тодоровден обединяват надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало.

Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес. Според това, което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и най-вече за това кога ще се задомят.

В подготовката на празника участват и млади и стари. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен конец, за да ги пази от "зли очи". За конската опашка на този ден е отредено специално внимание - тя се сплита и се украсява богато.

И тъй като Свети Тодор е покровител на плодородието и раждаемостта, на този ден младата булка за първи път замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и свекървата, те започват да я наричат "невясто", а от нея се очаква да ги дари с наследник. В други краища на България младата булка замесва малки хлебчета и ги намазва с подсладена вода, след което в празнично облекло и булчинския венец на главата започва да обикаля по домовете на близки и роднини, но започва от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в дома на нейните родители, където идват зетя и свекървата и се подрежда празнична трапеза.

Тодоровден се празнува винаги по време на Великденските пости, поради което на трапезата присъстват ястия от картофи, боб, ориз и задължителната "тудоровска" леща и гъбена каша.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.  Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното състезание на Тодоровден.

На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка, Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дарчо.