Запознайте се с Авги – жена, живяла преди 9 000 години в днешна Гърция

Името й е Авги и за последно някой е виждал чертите на лицето й преди около 9 000 години. Тя е живяла в земите на днешна Гърция в самия край на Мезолита и началото на Неолита (7 000 г. пр. н. е.) или т. нар. неолитна революция – преминаването от лов и събирачество към производяща икономика. С други думи, тя е една от първите жени, които започват да отглеждат сами храната си.

На български Авги означава „Зора” – символично име, дадено й от археолозите, тъй като тя е представител на период, определян като „зората на човечеството”.

За живота и смъртта на Авги се знае малко, но благодарение на антропологическия анализ археолозите и обикновените хора могат да се насладят на изпъкналите й скули, угриженото чело и брадичката й с тръпчинка. Лицето на девойката бе разкрито от учени от Атинския университет на събитие, състояло се в музея на Акропола миналия петък (26.01.2017 г.).

Авги има доста груби и мъжествени лицеви характеристики. С течение на хилядолетията чертите на хората са омеквали и днес както жените, така и мъжете изглеждат по-нежни.

Реконструирането на лицето й е нелека задача. За целите на изследването са призовани ендокринолози, ортопеди, невролози, патолози и радиолози. Благодарение на тяхната прецизна работа, днес ние може да видим как е изглеждала една жена преди 9 000 години. Научният екип е ръководен от ортодонта Манолис Папагрикоракис, който отбелязва, че костите на Авги сочат, че те са принадлежали на 15-годишно момиче-жена, а според зъбите – на 18-годишно, плюс-минус.

С екипа от лекари работи и Оскар Нилсон, шведски археолог и скулптор, който специализира в областта на лицевите реконструкции. Той се опитва да връща към живот лицата на хора, живели през любимия му период от човешката история – Каменната епоха.

„Каменната епоха е изключително дълъг период, толкова различен от нашата епоха, но физически ние много си приличаме,” казва той.

Нилсон започва работата по черепа на момичето, открит през 1993 г. в пещерата Теопетра (от гръцки „Божествен камък”), която е обитавана продължително от хора през последните 130 000 години. Учените напрвили компютърна томография на черепа, след което 3D принтер създал негово точно копие.

„Върху копието се залепят щифтове, които повтарят плътността на плътта в точно определени лицеви точки,” обяснява Нилсон.

Това позволява на археолога да извая лицето на Авги мускул по мускул. Въпреки че някои от чертите й са основани на метрически данни, други като цветът на кожата и очите й са възоснова на фенотипа на населението в този регион.

Запитан защо изглежда толквоа ядосана, Папагриколакис отговаря: „Не е възможно да не си ядосан в подобна епоха.”

Издадената напред челюст вероятно е вследствие на дъвченето на животински кожи с цел омекотяването им  – честа практика сред хората от тази ера. Авги вероятно е страдала от скорбут и изследванията са показали, че е имала проблеми с бедрото и ставите – това е затруднявало движенията й и може би е довело до смъртта й.

Миртис е починала през V в. пр. н. е. в Атина от тиф.

Не за първи път Папагригоракис, Нилсон и Атинският университет „съживяват” древен човек. През 2010 г. те реконструират лицето на 11-годишно момиче от Атина на име Миртис, което е живяло около 430 г. пр. н. е. Авги и Миртис ги делят 7 000 години, които изглежда са омекотили лицевата структура на човешките индивиди.

„Авги има много характерно, неособено женствено лице и черти. Миртис, макар все още дете, не се различава от чертите, които ще откриете около себе си днес,” казва Нилсън. „След реконструирането на много жени и мъже от каменната епоха смятам, че някои лицеви черти изглежда са изчезнали или са се омекотили с времето. Като цяло днес и мъжете, и жените изглеждат не толкова мъжествено.”

Археолозите знаят, че Миртис е починала от тиф по време на епидемия, опустошила Атина през V в. От това заболяване днес продъжлават да умират хиляди хора по света.

С развитието на 3D технологиите, археолозите вече често прибягват до подобни методи за реконструкция на древни лица. В България с тази задача от години се занимава антропологът проф. Йордан Иванов. 

по статията работи: Величка Мартинова

източник: news.nationalgeographic. com; reuters.com; thecake.com