Жена със синдром на Даун: Законът за аборта в Англия е дискриминационен за хората с увреждания

От над 50 години абортите в Англия са законни, като процедурата може да се извършва до 24-тата седмица от бременността. Въпреки това законът допуска някои изключения за аборт на по-късен етап, включително в случаите, когато бременността застрашава здравето и живота на жената или е установена аномалия на плода при пренатално изследване. Именно разпоредбата, която позволява прекъсване на бременността, ако плодът носи значителен риск от сериозно увреждане, е в центъра на съдебно дело, водено от жена със синдром на Даун.

>>> Маргарет Атууд за правото на аборт: Принудителното раждане е робство

Защита на правото на живот

Хайди Кроутън, която завежда делото заедно с Майр Леа-Уилсън, чийто син Ейдън е със същото заболяване, твърди, че разрешаването на аборта до самото раждане, ако плодът е със синдром на Даун, е дискриминационно и стигматизира хората с увреждания. Жалбата обаче е отхвърлена от трима висши съдии, според които законът за аборта трябва да се разглежда от парламента.

„Съдът признава, че много хора със синдром на Даун и други увреждания ще бъдат разстроени и обидени от факта, че диагнозата сериозно увреждане по време на бременност се третира от закона като оправдание за аборт и че могат да го считат за внушение, че собственият им живот е с по-малка стойност.“, коментират тримата съдии.

Говорейки пред Кралския съд в Лондон след решението, Кроутър и майка й Лиз споделят, че ще отнесат случая до Върховния съд. „Няма да спра, докато не ме възприемат като равна в обществото.“

Запитана защо иска да промени закона, Кроутър споделя пред Sky News: „Провокира ме фактът, че според закона не трябва да съществувам. Че трябва да изчезна. Знам, че не е вярно, но така се чувствам“.

Младата жена набляга и на това как законът третира нейния току-що роден племенник. „Бях изумена, че законът защитава него, но не и мен.“

Промяна в нагласите на обществото

„Много съм разстроена, че не спечелих, но ще продължа да се боря, тъй като вече информирахме и успяхме да променим мнението на хората относно закона.“, казва Кроутър. „Много съм разстроена, че неродените бебета със синдром на Даун нямат право на живот. Това ми показва, че не съм ценна и имам много по-малка стойност от човек без заболяването. Ядосана съм, че съдиите смятат, че чувствата ми нямат значение.“

Когато стартира съдебното дело, малко хора знаеха за закона, но сега все повече са информирани и оказват подкрепа.

Другата страна

Колумнистът на Guardian Франсис Райън, който се обявява против ограничаването на достъпа до аборти, пише в Twitter: Ако искате да говорите за неравенството при отглеждането на деца с увреждания, провеждайте кампании за по-високи обезщетения, по-добри грижи и достъпни жилища. Принуждаването на жена да роди против волята й не е никаква форма на права“.

>>> Правото на аборт – все повече страни в света забраняват достъпа до медицинската услуга

Ема Фогелман, активистка за правата на хората с увреждания, която има спинална мускулна атрофия, е съгласна с Франсис Райън. Говорейки пред BBC, тя споделя: „Когато започнем да говорим за ограничаване на достъпа до аборт, в крайна сметка, ние отнемаме автономията на жената и избора да прави каквото иска със собственото си тяло. Виждаме някои наистина опасни дискусии, които се провеждат около правото на една жена да има достъп до аборт със или без аномалии на плода“.

Фогелман добавя: „Имам заболяване, което би позволило на родителите ми да прекъснат бременността... Не гледам на това като на присъда върху живота ми. Има много други сериозни проблеми, с които се сблъскваме ежедневно – не е само изборът на една жена да прекъсне бременността си. Мисля, че тези дискусии трябва да вълнуват цялото общество.“

„Да имаш дете е огромна отговорност така или иначе и мисля, че потенциално увреждане би довело до допълнителни битки, които родителите трябва да водят ежедневно. Наистина трябва да се вземе предвид дали родителите са способни да предоставят възможно най-добрите условия на живот на детето.“