Една от четири жени губи бебето си. Аз съм една от тях – история за силата да продължиш напред

"Аз загубих бебето си. Аз съм 1 от 4. Как се казвам и къде съм родена е без значение". Така започва своя разказ Блеър Уайт - една от многото жени по целия свят, които преживяват спонтанен аборт.

Двамата със съпруга й дълго време се борят да имат дете, но опитите им са неуспешни. Когато един ден дългоочакваната бременност е факт, бъдещите родители са на седмото небе от щастие, но за кратко. Но една сутрин Блеър се събужда със силно кървене.

„Сърцето ми просто спря. Веднага казах на съпруга ми да се обади на лекаря. Знаех какво ще последва. Имах чувството, че сърцето ми е изтръгнато от гърдите, когато лекарят потвърди моите съмнения“, разказва през сълзи Блеър. Дълго време тя се опитва да си отговори на много въпроси, но не успява и постепенно започва да се затваря в себе си. „Не можех да говоря за това в продължение на една година. Помолих съпруга ми да каже на родителите ни истината. Не исках да ме виждат и съжаляват. Не можех да го понеса. Сърцето ми щеше да се счупи отново при най-малкото споменаване за бременност или бебе“, споделя още тя.

Всичко се променя, когато един ден Блеър среща жена, която прави спонтанен аборт в десетата седмица през бременността си. Двете споделят взаимно болката и осъзнават, че не са сами в тази ситуация. Те стигат до заключението, че когато се случи нещо подобно никой не говори затова – обществото не дава гласност на тези проблеми, а загубата на бебета засяга 1 от 4 жени само в САЩ. 

Заедно с 11 местни жени, (които губят децата си, но сега са бременни отново) те започват проекта Rainbow Baby ( дете на дъгата). Така се наричат всички бебета, които се раждат след спонтанен аборт - появяват се "подобно на дъга след опустошителна буря". Дамите, които са част от проекта позират бременни, като правят своеобразна дъга, за да "отпразнуват красотата, която идва след разрушението".

"Стремим се да премахнем мълчанието, което съществува по проблема със спонтанните аборти. Всички тези жени преживяват своите вътрешни борби, трудности и страхове, но продължават напред в очакване на своите наследници. Толкова много от тях страдат мълчаливо. Затварят се в себе си и се обвиняват", споделя наблюденията си Блеър. 

„Искам всички вие да знаете, че не сте сами. Грешно е да мислим, че никога няма да станем майки. Ако говорим по наболелите въпроси и споделяме личните си истории, може би ще можем да си помогнем взаимно. Аз загубих бебе. Аз съм 1 на 4", завършва личната си история Блеър.

 източник: boredpanda.com

 снимки: Instagram

 по статията работи: Илияна Стоянова