Животът на жените с няколко спонтанни аборта – едновременно празен и изпълнен с надежда

Спонтанните аборти са много по-често срещани, отколкото хората си мислят. Много от жените претърпяват два, три и дори повече. Грейс е една от тях. Само в рамките на две години тя губи три бебета. Признаците са едни и същи – зацапване и мускулни спазми. Затова, когато по време на един круиз получава кръвоизлив, тя е ужасена от мисълта, че ще се случи отново. Тогава е в 6-7 гестационна седмица. За щастие, този път тревогата е фалшива и жената ражда здраво момиченце. Въпреки това Грейс описва месеците преди раждането като „най-мрачните от живота й“. Само година след появата на първородната им дъщеря, тя отново забременява и отново губи бебето.

Хабитуални (повтарящи се) спонтанни аборти

„В нашата култура не е прието да се говори за спонтанните аборти. Те обаче се случват, и то доста по-често, отколкото предполагаме. 5% от жените претърпяват два, а между 1% и 2% - три или дори повече“, уточнява д-р Лиу Шулинг, старши консултант в катедрата по репродуктивна медицина към болница „KK Women’s and Children’s“.

Някои медицински експерти твърдят, че за хабитуални спонтанни аборти може да се говори, когато бременната е претърпяла два или повече неуспешни опита за износване на плода, но според други те трябва да са минимум три. Също така няма значение дали събитията са последователни или не.

Д-р Шулинг отбелязва, че въпреки по-добрата информираност на населението, двойките, преживели загуба на бебе, продължават да избягват да обсъждат случилото се и не търсят подкрепа от близки и приятели, защото се страхуват от стигмата, която обществото може да им наложи.

За самотата и чувството на вина

За жени като Грейс болката е толкова непоносима, че не намира сили да говори за нея с когото и да било. Проблемът се крие в това, че нежеланието да споделят ги откъсва от обкръжението им. Неслучайно много от тях се чувстват самотни.

Жените, загубили бебетата си, страдат не само от самота, но и от разяждащо чувство на вина. Всеки път, когато срещнат бременна, те се питат „Какво не ми е наред?“, „Защо не мога да износя бебе?“. Или се измъчват от въпроса дали не са направили нещо нередно, което да е довело до поредния спонтанен аборт. Грейс си спомня колко пъти е премисляла всяко свое действие от последната седмица, преди да загуби детето.

„Бях вцепенена и толкова объркана. Не разбирах защо ми се случва, отново и отново“, споделя 38-годишната Ариел, която има зад гърба си три неуспешни опита да износи плода.

Според д-р Шулинг чувството за вина съпътства почти всяка от жените с повтарящи се спонтанни аборти, но всъщност нищо не зависи от тях, от стреса, на който са подложени, или от натоварването им. Конкретните причини остават неизвестни.

Фактори, които увеличават риска от хабитуални спонтанни аборти

Макар учените да не са открили защо някои жени не успяват да износят бебето си, те все пак имат предположение за рисковите фактори.

Нелекувани сериозни заболявания

Нарушената тиреоидна функция и диабетът са сред болестите, които повишават риска от спонтанен аборт.

Автоимунни заболявания и тромбофилия

Д-р Сенг Шей Уей, акушер-гинеколог от Центъра по репродуктивна медицина „Raffles“, разкрива: „Проблемите с имунната система или с кръвосъсирването (тромбофилия) са възможна причина за нежелано прекъсване на бременността. Миома на матката, полипи и други нарушения също не бива да се подценяват.“

Вредни навици

Според д-р Уей жената е застрашена от спонтанен аборт, ако пуши, злоупотребява с наркотични вещества или е с наднормено тегло, затова би било добре да се придържа към здравословен начин на живот.

Генетична предразположеност

Без значение дали става въпрос за генетични аномалии, които се предават през поколенията, или за случайно възникнала такава, гените също играят важна роля. 

Възрастов фактор

Макар че има немалко млади пациентки, които също не успяват да износят плода, рискът при бременните в зряла възраст е по-голям.

Лечение на хабитуални спонтанни аборти

Първото, което трябва да направят жените с два или повече спонтанни аборта, е да се консултират с акушер-гинеколог. За тези от тях, които имат над три неуспешни бременности, срещата с такъв специалист е задължителна.

Обикновено се назначават кръвни и ултразвуково изследвания. В някои случаи може да се извърши кариотипиране (вид цитогенетичен анализ) на пациентката, както и ДНК анализ на тъкан от плода.

Резултатите обаче показват, че при 50% от жените с три и повече аборта изследванията са в норма. Възможно е да се установи здравословен проблем, който лекарите да разрешат: хирургична процедура за отстраняване на анатомична аномалия, лечение на ендокринни нарушения, включване на антокоагуланти или фолиева киселина като добавки към храненето. При диабет също се налага подходяща терапия, с която да се минимизира риска от спонтанен аборт.

В краен случай, ако състоянието на пациентката остане незадоволително, лекарят може да предложи инвитро процедура. Така не само се увеличават шансовете й за забременяване, но и се избират най-големите и здрави ембриони, което понижава риска от спонтанен аборт. Д-р Уей допълва, че при невъзможност на някой от двамата партньори да осигури сперма или яйцеклетки, могат да се използват донорски.

Ако изследванията не установят проблем, експертите препоръчват на бременната жена да се грижи добре за себе си и да ходи редовно на прегледи.

Болката след няколко неуспешни бременности

Грейс си спомня дългия път от първия спонтанен аборт до днес. През цялото време съзнанието й е ангажирано с многобройните изследвания, което я напряга още повече.

В отчаяните си опити да намери решение, жената избира да се довери на традиционната китайска медицина и акупунктурата. Пие по 7-8 добавки дневно, препоръчани от лекуващия я лекар, и такива, чийто положителен ефект е проучила сама. Грейс не е забравила и честите посещения в болницата и дългите часове в чакалните, които също помрачават живота на младоженците.

Спонтанният аборт е много болезнен за двойката дори когато не се налага да посещава болница и да се подлага на десетки тестове и изследвания. Ако жената загуби бебето, докато е млада, лекарите невинаги обръщат сериозно внимание, смята Ариел, която губи и трите плода още в първия триместър.

Понякога дори най-близките приятели и членовете на семейството са способни да омаловажат случилото се с реплики като „Е, поне не беше в напреднала бременност“ или „Все още не е било развито бебе“.

Загубата обаче е все така смазваща. Няма значение дали сполетява двойката в началото или по средата на бременността. Ариел си спомня, че нейна приятелка е била бременна по едно и също време като нея, но с тази разлика, че успява да износи бебето. Всеки път, когато ги види, тя си представя как и нейното дете в същия този период щеше да проходи или проговори. Днес болката не е толкова нетърпима, но я има. И никога няма да изчезне.

Спонтанните аборти и отношенията между партньорите

Повтарящите се спонтанни аборти се отразяват негативно на партньорите и техните отношения, дори и да имат друго дете, подчертава д-р Шулинг. Психологическата подкрепа би заздравила връзката им и би увеличила шансовете на жената при последваща бременност да износи успешно плода.

>>> Тихото страдание на мъжа след спонтанен аборт в семейството

Някои двойки се чувстват по-добре, когато споделят терзанията си. Разбирайки, че не са сами, до известна степен облекчава болката им.

„Повтарящите се спонтанни аборти не означават, че жената не може да има дете“

Д-р Уей пояснява: „Диагнозата хабитуални спонтанни аборти преобръща живота на партньорите, но тя не изключва възможността да имат дете. Всъщност вероятността не е никак малка и те не бива да го забравят. В повечето случаи пациентките все пак стават майки на здрави бебета, въпреки че са преживели не една и две неуспешни бременности преди това.“

Всяка жена има право на избор дали да продължи да се бори или не. Грейс споделя: „За мен майчинството е като незабравимо пътешествие, от което не бих се лишила никога. Затова бих казала на другите като мен да не се отказват, въпреки многобройните неуспешни опити. Всеки аборт ви приближава към онази бременност, която ще завърши щастливо. Наистина всичко зависи от желанието на жената да има дете. Имам познати, които се чувстваха толкова нещастни след само един аборт, че никога не събраха сили да опитат отново. Разбирам ги. В определен момент от живота си стигнах до заключението, че ако не ми е писано да бъда майка, няма да бъда и трябва да го приема. Дългият път, който извървях, ме научи, че всяка глътка въздух е безценна. Животът, със или без дете, е дар. Смисъл винаги има.“