Говорите ли с кучето си? Значи сте изключително креативен и интелигентен човек

от 16 яну 2019г.

Огромна част от стопаните на животни говорят с любимците си сякаш са хора. Пожелават им добро утро, питат ги дали са гладни, дали са слушали и дали искат да отиват на разходка.

А вие говорите ли с домашния си любимец както с приятел?

Ако го правите, особено пред чужди хора, то със сигурност сте чували коментари от тип "Ти луд ли си?", "Наистина ли очакваш отговор?" и пр.

Може би самите вие понякога сте се замисляли защо го правите. Но нека ви споделим нещо много важно:

Комуникацията с домашния любимец, независимо дали е котка, куче, птица или мишле, е знак за висок коефициент на интелигентност. Това, което правите всъщност се нарича антропоморфизъм – несъзнателно приписвате човешки качества не животното. Когато децата го правят, възрастните го възприемат като нещо много сладко. Но за възрастните сякаш не важи това.

И ако някой отново ви каже, че сте ненормални, когато говорите на кучето си, то може да му цитирате Никълъс Епли:

"Исторически погледнато, антропоморфизирането се третира като знак за детинство или глупост, но всъщност е естествената акумулативна функция на хората, която ни прави едни от най-уникалните и най-умните същества на планетата". Никой друг индивид няма тази способност.

В едно проучване, проведено в Харвард през 2011 г., на група от хора са показвани снимки на животни, които са още бебета, а на друга - фотоси на зрели индивиди. Първите участниците в проекта са показали, че е по-вероятно да ги кръстят с човешки имена и да говорят за тях в мъжки или женски род, а не в среден, както е прието да се говори за животно.

Освен това, изследването показва още, че при наличие на малък домашен любимец хората са склонни да му говорят като на човек.

Мозъкът е твърде сложен. Години от научни опити и изследвания са изминали, а учените все още нямат отговори на много въпроси, включително и защо хората говорят на животните.

Но колкото и да ви казват, че животните не разбират, всъщност не е така. Потвърдено е, че редовните обръщения, които отпращате към животното си, започват да се разпознават от него в даден момент. Домашният ви любимец с времето ще се научи да ви разбира донякъде по тона на гласа ви, по звуковете, които използвате, а най-вече по жестовете ви. Кучетата в случая са най-добрият пример за това твърдение.

Те са били под стопанството на човека толкова дълго, че са се развили като изцяло питомни животни, които не биха били способни да оцелеят без човешка грижа и любов. Еволюирали са още и в комуникационния аспект. Те пълноценно разбират част от думите и емоциите ви. За разлика от тях, котките не са толкова на ти с човека. Те също могат да разпознаят гласа и командата на стопанина си и имат потенциала да общуват с него дори по-добре от кучетата. Това, което ги възпира, е по-скоро своенравният им и не толкова питомен темперамент.

Причините човек да иска да прилага антропоморфизъм са няколко. Едната е, че животните изглеждат така сякаш наистина имат лица, което автоматично предизвиква в хората стремеж към комуникация. Другата се крие в това, че тези обекти са ни интересни, но и твърде непознати, а едно от основните средства за приемане на информация и опозннаване при хората е словесният. С разработването и на двете тези обаче едно нещо остава сигурно – тенденцията към комуникация с животни е есенциална за човешката емоционална интелигентност и ментално развитие.

При срещата с две очи, уста и нос човек подсъзнателно свързва тези черти с тези на своя собствен вид. Но това не значи, че ще си говорите и с плюшени играчки. Мозъкът ни разчита, че животните са социални същества и се опитва да се свърже с тях.

Редактор: Милена Минчева

Източни: thinkinghumanity.com

Още по темата: