Всеки гений с лудостта си: странностите на 10 велики учени – част 2

Учените са странна клика хора, вглъбени в изследванията и науката, подобно на секта. Но ако се замислите, всяка гениална идея или нова физична теория първоначално е възприемана като лудост и мненията винаги са между "осанна" и "разпни го". Повечето изследователи са ексцентрични и меко казано странни, докато други са гении с енциклопедични познания, които не могат да разберат ограниченията на средностатистическия човешки мозък. Не малко са преминали през доста странни преживявания по пътя към познанието, като резултатите често са едновременно ужасяващи и гениални.

От питомната змиорка на Тихо Брахе до математическите гуляи на Пол Ердо, подхранвани с амфетамини, представяме ви 10 от най-странните факти за едни от най-известните учени в света.

Бъкминстър Фулър – да пишеш в дневника си през 15 минути

Снимка: wired.com

Архитектът и учен Бъкминстър Фулър е известен през 30-те години на миналия век със своя геодезичен купол, футуристичната си визия за бъдещето на градовете и автомобил, наречен Dymaxion. Той носел три часовника, за да казва часа в няколко времеви зони едновременно, докато пътувал по земното кълбо. Години наред Фулър спи само по 2 часа на нощ, като нарича тази техника Dymaxion (в крайна сметка се отказва от нея, защото колегите му не можели да издържат на темпото му без сън). Но геният също така прекарва много време, описвайки живота си. От 1915 до 1983 г., когато умира, Фулър си води подробен дневник, който обновявал през 15 минути. Днес дневниците му са подредени един върху друг в Стандфордския университет и височината им е 82 м.

Пол Ердо – бездомният математик

Снимка: kanopy.com

Пол Ердо е унгарски математик и теоретик, който е толкова отдаден на работата си, че никога не се жени, живее само с един куфар и често се появява на прага на колегите си, без предупреждение, казвайки "Мозъкът ми е отворен", след което можел да работи с дни по даден математически проблем, преди да си тръгне. В по-късните си години той пие огромни количества кафе, приема кофеинови таблетки и амфетамини, за да стои буден, работейки по математическите задачи по 19-20 часа на ден. Е, усилията му изглежда биват възнаградени: математикът публикува около 1 500 важни статии, а колегите му днес изчисляват своето "ердово число" – 6-степенно число, което описва колко човека са необходими, за да се свържете с публикация на Пол Ердо.

Ричард Фейман – всестранно развитият гений

Снимка: brainpickings.org

Ричард Фейман е един от най-способните и известни физици на XX век. Той участва в разработването на проекта Манхатън – секретната американска програма за разработване на атомна бомба. Но физикът също така обичал да се шегува с хората и да им залага капани. Когато му доскучавало от науката и проекта Манхатън в Лос Аламос, Фейман прекарвал времето в разбиване на ключалки и сейфове, за да покаже колко лесно могат да се пропукат системите. Но това не е краят на приключенията му: докато разработвал теорията, донесла му Нобелова награда за квантова електродинамика, той хойкал с танцьорки от Лас Вегас, става експерт по езика на маите, научава се да изпълнява тувански гърлени песни и обяснява как гумените уплътнения с О-образна форма довеждат до експлозията на космическата совалка Чаланджър през 1986 г.

Оливър Хевисайд и тежките мебели

Оливър Хевисайд

Британският математик Оливър Хевисайд разработва сложни математически техники за анализ на електрическите вериги и решава различни уравнения. Но един приятел на самоукия гений го нарича "първокласен перко". Инженерът украсява къщата си с гигантски гранитни блокове, оцветявал ноктите си в ярко розово, прекарвал дни, пиейки само мляко, и вероятно страдал от хиперграфия – психично състояние, което причинява непреодолимото желание да пишеш.

Войната на динозаврите между Отниел Чарлз Марш и Едуард Дринкър Коуп

Снимка: wikipedia.org

По време на еуфорията покрай откриването на динозаврите в края на XIX и началото на XX в. двама мъже използват поредица от подмолни действия, за да се надминат един друг на научната сцена на вкаменелостите. Отниел Чарлз Марш е палеонтолог в университета Йейл, а Едуард Дринкър Коуп работи в Академията по естествени науки във Филаделфия, САЩ. Тяхното приятелство започва обещаващо, но скоро прераства в омраза и съперничество. На една експедиция в търсене на останки от динозаври Марш подкупва пазача на разкопките да прехвърля всички находки към него. При други проучвания, Марш изпраща шпиони по следите на екипа на Коуп. Разпространяват се слухове, че взривявали с динамит откритията си, за да се провалят. Години наред се унижават един друг в публичното пространство и научните среди и се обвиняват взаимно във финансови злоупотреби и писане на небивалици по вестниците. Въпреки това приносът на двамата учени за палеонтологията е голям: те откриват иконични видове динозаври, като стегозавъра, трицераптора и много други.

Към първа част > > >

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: livescience.com